Забележителности

Перперикон

Posted at 29.11.2011 | By : | Categories : Забележителности | 0 Comment

Перперикон

52 Снимки

На 15 км североизточно от Кърджали, разположен на висок скален връх при надморска височина от 470 метра в източния дял на Родопите, се извисява най-голямото мегалитно светилище в Европа, свещен град и крепост – археологическият комплекс Перперикон.
В подножието на Перперикон остава село Горна крепост, а съвсем наблизо тече Перперeшката река, която се влива наблизо в язовир “Студен кладенец”, построен по коритото на река Арда. По поречието на Перперишката река, която разкрива живописна местност наоколо, са разпръснати не малко археологически обекти. Златоносната река Перперешка (името й идва от златната монета „перпера”), която тече покрай крепостта Перперикон е оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създавала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна по поречието си с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява древният град Перперикон.
С откриването на уникалните в световен мащаб археологически ценности и исторически факти, все повече туристи и учени се отправят в тази посока на Източните Родопи. Мнозина с основание смятат, че Перперикон е достоен да бъде едно от чудесата на света. Тайните на местността на този град, носещ духа на култура отпреди 8000 години, провокира многобройните туристи и непрестанно увеличаващия се интерес към историческите места в района. От дълбока древност Източните Родопи са били привлекателно място за населяване и не случайно те се смятат за люлка на мегалитната култура. Хора по тези места е имало далеч преди траките.

Крепостта Перперикон, споменавана в трудовете на византийския хронист Георги Акрополит е разположена в известната като Джин тепеси местност (планината на духовете), намираща се на рида Каменник в Източните Родопи. Това е една от най-големите родопски крепости. Целият комплекс Перперикон заема обща площ от 12 000 кв. м. Перперикон се намира на 15 км североизточно от днешния град Кърджали. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
В началото на ХХ в. известният изследвач на крепости в България – археологът Иван Велков намира кулата на крепостта почти запазена, изкачва се по стълбите и гледа през мазгалите (остар. дупка или отвор в кула, в крепостна стена и др., предназначен за стреляне през него; бойница. Тогава Иван Велков описва крепостта, но разкопки не са правени).
Между 1979 и 1982 година Иван Балкански, уредник в тогавашния Окръжен исторически музей, за пръв път организира провеждането на сондажи в местността под ръководството на професор Стамен Михайлов.
През 1983 година проучвания прави и известният български археолог професор Николай Овчаров. Следващите 17 години разкопките на Перперикон замират.
Едва през 2000 година екипът на проф. Овчаров изказва предположението, че тук се е намирал Свещеният град на траките. Оттогава работата по откриването на нови и нови доказателства за този важен археологически комплекс не е спирала и до днес.
Скалният град Перперикон до село Горна крепост, се намира на 15 км североизточно от град Кърджали. „Върхът на духовете“ – така местното население нарича скалистия връх. Тук са идвали на поклонение хора от целия Източен и Източносредиземноморски басейн. Сред доказателствата за тази хипотеза са откритите керамика, монети и много еленови рога, използвани за ритуалните жертвоприношения. Самото светилище на Перперикон е от къснобронзовата епоха. Изградено е около скала във формата на пресечена пирамида, като в него са намерени и 30 глинени олтара, част от които са от среднобронзовата епоха от 19-и – 18-и век пр.Хр. Скалният масив е бил обожествяван още от времето на неолита, края на VІ и началото на V век преди Христа и е използван за различни цели чак до ХІV век.
Перперикон е светилище, което е прераснало в голям култов център, а по-късно в античен и средновековен град. Перперикон е съкращение на пълната форма на Хиперпиракион (Хиперперакион), известна единствено от византийските писмени източници от ХІІІ – ХІV век. Думата е гръцка и се състои от две части – „хипер“, със значение „свръх“, и „пирос“, което означава „огън“. Думата „хиперпиргос“ е била част от езика на Аристотел и неговите последователи и винаги се е свързвала с култова дейност и по-точно с извършване на огнени ритуали върху олтар. Една от хипотезите е, че Свещеният град е носел това име. В края на XIX в. Константин Иречек (Константин Йозеф Иречек е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 година е български министър на народното просвещение) съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними (топоними – названия на географски обекти) единственият оцелял е хидронимът (хидроними – названия на водни обекти) Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.
В карта от 1801 година, направена от картографа Жозеф Ромен Жоли от щаба на Наполеон, очертанията на Балканския полуостров, на бреговите ивици, местоположението на реките и градовете са точни като съвременните карти. На тази карта е отбелязан град Пергамон, по средното течение на река Арда, където е днешният град Кърджали. Той е в източния край на земята Бесика и се намира на мястото на днешния Перперикон. Пергамон и пергамос са тракийски ороними (Ороними – име на планина, връх, низина), с които в древността се означавали няколко неща:
- Кула , крепост, акропол;
- Цитаделата на Троя; през последните десетилетия на ХІ век преди Христа в Троя е станало прочутото преселение на тракийско население. Контактите между Троя и Тракия никога не са спирали през цялото ІІ хилядолетие преди Христа.
- Град в Мизия;
Перперикон е бил здраво укрепен в тези времена и би могъл да е наричан с името Пергамон.
Според археолозите има и трето име на свещения град – Зилмисос. Според сведението на Амбросий Теодосий Макробий (Амбросий Теодосий Макробий е латински писател и неоплатонически философ през IV век), на хълма Зилмисос се е намирал главният храм на Дионис. Според Амбросий Теодосий Макробий култът към Дионис, когото траките наричали Себадий, се почитал на върха Зилмисос в кръгла сграда с отвор в покрива, откъдето да проникват слънчевите лъчи. Римският историк съобщава, че за древните траки главен бил култа към Слънцето. В прочутото светилище през деня бил честван богът на слънцето Аполон, а през нощта богът на нощта – Дионис. Аполон и Дионис са двете страни на изповядвания основен слънчев култ. Съвременните учени доказаха, че под тези късни гръцки имена се крият древни тракийски божества. Древногръцките легенди говорят за Светилището на Дионис в Свещената планина – Родопи. Светилището се намирало в голяма овална зала, без покрив, което се налагало заради обредите в него. Гадателят в светилището на Дионис е направил поне две забележителни пророчества за човечеството – едното за Александър Македонски, който се допитал до жреците преди да тръгне на поход към Мала Азия, а другото за Юлий Цезар. Това сведение за прорицалището на Дионис е оставено от римския историк Светоний Транквил през I век пр.Хр. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, командвал по това време легионите из пределите на Тракия:

„…Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар“.

Перперикон е голямо мегалитно светилище, което образува един от най-древните и най-исторически значимите археологически комплекси, открити на Българска земя. Количеството и вида на откритите доказателства ясно сочат, че на това място се е намирало прочутото в древността светилище на Дионис. Изследванията в последните години на Перперикон са категорични, че тук е било и светилището на един от най-популярните древни герои – Орфей, който е роден някъде в пределите на Тракия. Според проф. Николай Овчаров Перперикон е мястото, където се е вярвало, че са били изложени мощите на Орфей или част от тях, защото се знае, че Орфей е бил разчленен. Тук е ставало необичайното погребение нависоко в скалите вместо в земята. Освен Орфей на Перперикон е погребан ритуално и Резос, който е герой от Троянската война. С откритите доказателства Перперикон се превръща в първото известно в света светилище на Орфей.
Името на Перперикон е свързано и с добива на злато, така типичен за Свещената за тракийските племена планина – Родопа. Затова се предполага, че в района на крепостта се крият несметни богатства. Първоначално, пълното име на свещения град е било Хиперперакион, но впоследствие е било съкратено и опростено, до това название, с което сега го познаваме. Версиите за името са всъщност много, но най – разпространената ни връща към паричната реформа на византийския император Алексий Комнин, известен с интереса си към древните божества, и “неясно” откъде “изнамерените” огромни количества злато, послужили за изсичане на 21.1/3 каратовата монета “перпера”….
Перперикон, в качеството си на достоен представител на архитектурата на класическия античен период, има своите четири части – Крепост, Акропол, Дворец – Светилище, Северно и Южно Предградие. Зидарията без никакъв свързващ материал, състояща се от огромни каменни блокове, буди изумление и респект в днешния, “модерен и образован” човек…. Целият археологически комплекс Перперикон се състои от следните основни части от новокаменната епоха:
- Първата е мощна крепостна стена;
- Втората е Акропол, изграден от огромни каменни блокове, заемащ най-високата част на хълма;
- Третото звено на Перперикон е дворец – светилище, който е изсечен в скалите и заема площ от 10 000 кв. м.;
- Четвъртата част на комплекса са северното и южно предградия, които представляват система от малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.
Запазени са останки от крепостни стени, а на кота 480 м. надморска височина се издига 10-тина метровата стена на шестоъгълна кула. Запазена е и щерна (щерна – басейн за събиране на дъждовна или друга вода) с размери 12 х 5 м и дълбочина 6 м. Дворецът с Г-образна форма е бил на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са останки от двата коридора и 13 помещения. Тронната зала е с размери 25 х 6 м. Но най-голямото откритие е именно прочутият кръгъл храм-прорицалище, който според римския историк Светоний е нямал покрив.
Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно тракийско светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Бесите били пазители на Светилището на Дионис, което според  съвременните изследователи се намира в Родопите и по-конкретно в Перперикон, за което свидетелстват последните археологически разкопки там.
Пръв за прочутия храм споменава Херодот:

„Сатрите, доколкото знам – пише Херодот – не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични войни. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно“.

В периода на завоеванията и експанзията на Римската империя в Тракия римляните взeмат светилището на Дионис и го дават на одрисите, за да създадат разногласие между одрисите и бесите, които са представлявали сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст. Затова се смята, че в този град, който  включва дворец-светилище от ІV-V в. пр. Хр., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм-прорицалище е била една от столиците-резиденции на царете Терес и сина му Ситалк.
След  VIII в. пр. Хр. по Егейското и Черноморско крайбрежие на Балканския полуостров отношенията на траките с останалите народи активизирало политическия им живот, което довело до военна консолидация. За пръв път одрисите успели да създадат дълготраен съюз. Начело с цар Терес било сложено началото на Одриското царство -  първата тракийска държава (V в. пр. Хр.), която оказала голямо влияние върху по-нататъшната история на нашите земи. Одриското царство се простирало по горните течения на Марица и Тунджа до крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско море. Първата му столица била Кабиле (днешен Ямбол), а по-късно Севт III основал Севтополис, седалище и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. (днес на дъното на язовир Копринка край град Казанлък).
При сина на цар Терес – цар Ситалк, държавата се разширила значително. Били завоювани територии и на север от Хемус (Стара планина), чак до устието на р. Дунав. Според историка Тукидид (Тукидид е най-знаменитият историограф през 6ти и 5ти век пр.Хр., работил през гръцката класическа епоха. Тукидит бил по-добрия историк от Херодот,  наричан обикновено “бащата на историята” всъщност заради своята първа истинска литературна проза в историята на западната култура. Работата обаче на Тукидит е от изключително значение и с особено влияние върху по-нататъшните поколения историци благодарение на неговия критичен поглед върху източниците, включването на документи, и тежък, мъчителен труд. Тукидит приключва своята работа през 411г. пр.Хр.), владенията на одрисите започвали от Абдера (Абдера е град в Западна Тракия, Република Гърция, район Ксанти), при устието на р. Места и се разпростирали чак до устието на р. Дунав. В пределите на Одриското царство влизали и земите на други тракийски племена, които били покорени от цар Ситалк и му плащали данък. Поради това той бил наричан още „цар на траките“. Ситалк сключил мирен договор с атиняните в навечерието на Пелопонеските войни през 431 г. пр. Хр. (Пелопонеските войни (431 — 404 г. пр.Хр.) представляват военен конфликт в Древна Гърция, в който участва от една страна Атина, а от друга Пелопонеския съюз под предводителството на Спарта, която в края на 6 век пр.Хр. се е превърнала в най-силния полис на Пелопонес. Пелопонеският съюз е създадено през 6-5 в. пр.Хр. обединение на полиси от Пелопонеския полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров, Полисът е независим античен град-държава в Древна Гърция, разположен на ограничена територия. Борбата за надмощие и търговските интереси между Делоския съюз, воден от Атина и Пелопонеския съюз водят до Пелопонеските войни).
Амбициите на Ситалк били да разшири границите на държавата в западна посока, за сметка на Македония и на нейния владетел Пердика. През 424 г. пр. Хр. царят водил битка с трибалите (Трибалите са една от тракийските племенни общности, населявали земите между Стара планина и реките Морава, Дунав и Искър. През 424 пр.Хр. трибалите отблъскват Ситалк, през 339 пр.Хр. успешно отблъскват инвазията на Филип II Македонски, а през 335 пр.Хр. воюват срещу неговия син – най-известния военачалник на всички времена Александър III Македонски. Означението и отъждествяването в някои византийски източници на сърбите с трибалите е анахронизъм).
Но цар Ситалк претърпял неуспех и не закрепил новите западни граници на държавата по естествения перпендикуляр Тимок – Струма. През същата година Ситалк умрял, но не се разбира дали е загинал на бойното поле или смъртта го настига в резиденцията му.
Основаната от Ситалк Одриска империя  според Тукидит нямала равна на себе си в Европа. Царят Ситалк бил изключителна личност, жрец и оракул. Управлявал през 440-424 г. преди новата ера.
Много от спечелените битки били плод на умела дипломация и духовни прозрения. Именно при цар Ситалк тракийските племена се обединяват и древната тракийска държава придобива онази сила, за която сме чували.
До неотдавна траките са били считани за войнолюбиви варвари, нямащи писменост и непознаващи високата култура. Оказва се обаче, че този облик на дедите ни не отговаря на обективната истина. Безпристрастни изследвания доказват, че най-старите жители на земите ни са създатели на първата писменост  и са били духовни водачи на гърците. Откритите златни съкровища в страната са достатъчно показателни за това, че траките са били майстори на металообработката дълги векове преди южните ни съседи да добият подобни умения. Намирането на най-древният европейски град Перперикон в земите на България е поредното доказателство за неоспоримото превъзходство на нашите предци.
Да, те действително са били безпощадни в битките, затова не случайно са наричани “богове на войната”, но при възможност са избягвали кръвопролитията и са избирали пътя на мира. Политиката на цар Ситалк показва това изключително добре.
При царуването на Ситалк, сина на цар Терес, Одриската империя според Тукидит няма равна на себе си в Европа, що се касае до богатство и мощ. Войската, с която цар Ситалк  разполагал била огромна – 150 000 души, от които една трета са били конници. Тази внушителна армия е причина македонци, атиняни, спартанци и др. постоянно да се опитват да спечелят по един или друг начин благоволението на тракийския владетел. Той  бил силна личност, несъмнено притежавал изключителни качества. И приятели и врагове  били повлиявани от необикновеното му излъчване. Древен летопис на Тит Ливий (Тит Ливий (52 г. пр. н. е. — 17 г. от н. е.) е безспорно един от най-значителните представители на римската историография),  коментиран от Николо Макиавели (Николо̀ Макиавѐли е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел) предава интересна случка. Група съзаклятници решили да убият цар Ситалк. Уточнили кога да извършат това и всички се събрали на уговореното място, където пристигнал и тракийският цар. Въпреки, че били много, никой от тях не дръзнал да го нападне и след аудиенцията заговорниците започнали да се обвиняват един друг и никой от тях не можел да обясни дори сам на себе си защо не е посегнал на Ситалк. Същата тази история се повторила неколкократно, но всеки път заговорниците се вцепенявали и опитът им за убийство се провалял. Накрая всичко станало толкова явно, че те били заловени и наказани за намисленото деяние, което така и не успели да извършат.
Тракийският владетел бил едър и силен, но не това е спряло убийците. Цар Ситалк  притежавал обаяние и със спокойното си поведение е влияел на събеседниците си. Тези негови качества му помогнали да предотврати кръвопролитна, братоубийствена война между траки и скити (431 година преди Христа). Историографът Херодот разказва за бунт на скитите срещу техният цар Скил и за избирането на негово място на нов владетел – Октамасад. От страх за живота си Скил бяга в Тракия и това става причина Октамасад да потегли на война срещу траките, които по това време са управлявани от Ситалк. Двете армии се срещат на брега на Дунава, но преди да се стигне до сблъсък тракийският цар Ситалк праща следното послание на скитския владетел:

“Защо да мерим сили в битка, в твоите вени тече моя кръв, ти си син на родната ми сестра. Нека аз ти доставя твоят брат бежанец, а ти ми дай моят, който отдавна вече се крие в държавата ти. По този начин никой от войниците ни няма да пострада ”…

Октамасад се съгласил и доставил братът на Ситалк. Тракийският цар също довел Скил на уреченото място за размяна. Попаднал в ръцете на Октамасад Скил е обезглавен веднага, докато Ситалк отвел брат си обратно на юг от Стара Планина.
Поведението и делата на тракийският владетел ясно показват, че дедите ни въртели майсторски копието и меча, но избягвали конфликтите със своите роднини и предпочитали мирното разрешение на проблема. Когато обаче не са имали друга възможност, предците ни са показвали силата на оръжието си. За съжаление са правели това често по южната ни граница и вероятно поради този факт се е създала погрешната представа за траките. Те просто са бранели родната си земя – напълно естествено противодействие на  действията на елините. Бавното завземане на тракийски територии е било постоянна гръцка политика. Понякога обаче, когато съседите ни  ставали брутални и използвали насилие срещу траки, се е стигало дори до пълното унищожение на колонии от 10 000 души. Гневът и ответният удар на траките са били напълно справедливи и оправдани. Та кой не би бранил род и Родина!
Многото стълкновения по южната ни граница създали войнолюбивият облик на траките. Стигнало се до там, че за гърците нашите деди станали олицетворение на бога на войната, затова не се считало за срамно, ако някой грък изостави въоръжението си и побегне да спасява живота си от атакуващите го траки. Бойната слава на дедите ни става причина те да бъдат желани съюзници и било правено всичко възможно, за да се спечели тяхното благоволение. С намерение да осигури спокойствие по южната си граница цар Ситалк взел страната на атиняните и замесен в гръцките междуособици включил войските си в доста битки. Превзел македонските градове Идомене, Гортиния и Аталанта, а също и областите Халкидика, Ботиеа… Походът му на юг не траел дълго, защото подтикнат от племенника си Севт, тракийският цар Ситалк се завърнал в Тракия. Не след дълго обаче бил въвлечен в конфликт със съседите си трибали.
Според Тукидит славният тракийски цар загинал в битка с тях ( 424 година преди Христа), а Севт седнал на престола. Колко синове имал Ситалк, не се знае. Известен е един от тях, който приел атинско гражданство и се наричал Садок. Той обаче не наследил баща си. В едно писмо, запазено сред съчиненията на Демостен (Демостен е известен древногръцки държавник и „перфектния оратор“. Неговите речи съдържат съществена информация за културата и политиката в Древна Гърция през IV век пр.Хр.) се говори за убийство в двора на Ситалк и от него се заключава, че Спартадоковият син Севт се е възкачил на престола чрез преврат и най- вероятно е убил Садок – една версия, която остава недоказана.
Тъгата на поданиците по цар Ситалк  била огромна. Ксенофон (Ксенофон е философ в Древна Гърция през 6ти и 5ти век пр.Хр.) свидетелства как народът сътворил песни за любимият си цар Ситалк, които се пеели по време на тържества. Преклонението на поданиците се дължало на личните качества на тракийския владетел. Древният летописец Диодор Сикулски го нарича способен пълководец, храбър войн и справедлив господар, отнасящ се с хората си хуманно и справедливо.
Приема се единодушно, че Ситалк е най- забележителният одриски цар, но не бива да се забравя, че това място той дължи на подробният разказ на историографа Тукидит.
Ето защо сме убедени, че траките не са живели от война и грабежи, както са се опитвали да внушават доскоро. Напротив, мирът е бил главна цел на тракийските владетели, защото само при условия на мир може да се постигне благоденствие. Огромното богатство на дедите ни е натрупано благодарение на уменията им в земеделието и скотовъдството, в обработката на металите, да не забравяме и господството им над протоците. Данъците за минаването на Хелеспонта и Босфора, събирани от гърци и др., са допринесли съществено за благосъстоянието на траките. През V-ти век преди Христа приходите на Одриската империя  са възлизали на 800 таланта злато и сребро (около 20 800 кг.). Това богатство е предизвиквало завист, която е една от причините да се затвърждават  лъжите за траките. Късните автори премълчават Херодот и Страбон (Страбон е древногръцки географ, историк и философ. Роден е през 63 пр.Хр. в Амазия (днешна Турция), която се намира на 100 км от южния бряг на Черно море, на пътя водещ към Средиземно море) пишещи за справедливостта и духовната извисеност на нашите деди. Безсъвестни личности оставили благородството на тракийските царе да потъне в забрава. Споменавали се само войните и разрушенията…
Лъжите на съседите ни обаче не са били в състояние да унищожат благородния дух на дедите ни. Добротата и духовната извисеност на Ситалк се проявява и при Тервел, който въпреки елинското вероломство е бил в състояние да прости и дори се притичал на помощ на обсаденият от арабите Константинопол. Това обаче не променя южните ни съседи. Тяхната неблагодарност е вечна, както разбираме от горчивите думи на живелият по-късно княз Пресиян:

“Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда…”.

Прав е бил Пресиян, Бог вижда! (Пресиян I (836 – 852) е български владетел. Умира през 852 г. и е наследен на престола от сина си Борис I Покръстител). Нека бъдем честни и добри хора и по този начин да почетем паметта на нашите велики деди! Да бъдем въздържани като Ситалк и благородни като Тервел, да бъдем Българи! (Тервел се смята за втория владетел на България. Той наследява Аспарух).
Постепенно свещеният град Перперикон се християнизира, без да губи значението си на религиозно и култово средище. След създаването на България, младата държава води няколко войни за Перперикон. Несъмнено огромните богатства на Източните Родопи са привличали като магнит управниците и на Първата, и на Втората Българска държава.

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИМ ПЕРПЕРИКОН?
Защото всяко кътче от това прекрасно място ухае на история, на древност, на легенди, и на мистика. Смея да вярвам, че и най-големият скептик биха го побили тръпки от усещането да се намира там, където преди хиляди години Октавиан Август е чул от жреците на Дионис предсказанието, че собственият му син – Юлий Цезар, ще стане първият римски император и ще завладее света…И където идентично предсказание за себе си е чул и Александър Македонски….
Ако това ви се струва недостатъчно или се нуждаете от “по-съвременна” мотивация, помислете върху думите на Кенет Гарет, един от водещите фотографи на небезизвестното списание National Geographic. Той сравнява Перперикон и Татул по значение с египетските пирамиди и пирамидите на маите… Имаме всички основания да вярваме, че това е най-голямото светилище и прорицалище на култа към Дионис, съществувало в древността, неотстъпващо по нищо на светилището на Аполон в Делфи. И също най-големият мегалитен археологически комплекс на Балканите. Той е включен в Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Но нека не ви разказваме повече – останалото ще видите на място. А сега да разберем…

КАК ДА СТИГНЕМ ДО ПЕРПЕРИКОН?
Крепостта Перперикон отстои на 15км североизточно от Кърджали и се намира на около 1 км южно от с. Горна крепост, община Кърджали, на кота 470м. В подножието му е с.Горна Крепост, а покрай него тече река Перперешка, която разбира се е “златоносна“   В непосредствена близост тя се влива в яз. Студен Кладенец. Ако сме с кола, дали ще минем по пътя през Хасково за Кърджали или през Асеновград за Кърджали -  ние избираме. Има специална табела на пътя, която указва къде да отбием. Асфалтов път води до подножието на Перперикон. Ако сме без кола обаче е малко по-сложно. Намираме начин да се придвижим до Хасково или до Кърджали и хващаме маршрутката, която свързва двата града. Тя ни оставя на отбивката, и нагоре продължаваме пеша.
Най-лесно до подножието на крепостта се достига по асфалтирания път, отделящ се от пътя Чифлик – Мургово – Горна крепост – Стремци – Черноочене при с. Мургово. Асфалтираната 1 200 м пътна отсечка е открита официално от президента Георги Първанов на 16 септември 2006 г. Пътят завършва с платен паркинг, от който до крепостта се достига пеша за около 15 мин., като се влиза през Скален проход с монументално стълбище. Разглеждането на крепостта върви последователно през основните обекти, като по друга пътека се слиза отново до паркинга.
Ако сме успяли да събудим любопитството ви и искате да знаете повече или просто желаете да разгледате снимки – останете в този сайт!

Comments are closed.