Татул

На юг от Кърджали, по пътя, който води отвъд Родопа планина, през проходите към морето, а от там към Мала Азия и Анатолия – най-западната част на Азия към Европа, към Сирия и Палестина. Пътят, по който може да се стигне до Ирак и Персия, до Крит и Египет. На това място, на по-малко от 30 км от Кърджали, се намира малкото възвишение до село Татул. Човек едва ли би го забелязал сред планинските масиви, но именно на това хълмче се намира първият надземен, античен, тракийски храм в България, открит от археолозите.Татул  е село в област Кърджали, сгушено в източните Родопи и до скоро – неизвестно. През 2005 година при археологически разкопки е открит вторият по внушителност мeгалитен паметник. Останките от тракийската крепост Татул се намират в покрайнините на едноименното село. Скалното съоръжение е видимо от километри. То има формата на пресечена пирамида и се вижда, че е създадено от човешка ръка. Отгоре е прецизно заравнено в хоризонтална площадка, където човек може да се изкачи. Тук е бил изсечен гроб, който е бил главен обект на поклонение. Десетилетия преди това се изказват хипотези, че край селото се намира гробът на легендарния Орфей, към който е изграден храм. Разкопките очертават Татул като изключителен култов център от преди 6 000 години, значим за цялото Средиземноморие.
Най-интересното в района на крепостта е тракийското светилище, посветено според учения Иван Венедиков на тракийския певец и музикант Орфей. В голяма скала на 392 м. надморска височина са издълбани две скални гробници, осем стъпала и ниша за поставяне на обредна плоча. Смятало се е, че светилището е от ХІІ в. преди Христа. През средновековието крепостта е възстановена, за да западне след падането на България под турско робство.
При разкопки в светилището на Орфей учените попадат на слой от каменно-медната епоха (4300 – 2200 г. преди  Христа), което за тях е сензация. Там намират както култови предмети, така и останки от постройки. Те доказват ранния произход на храма от някогашна Тракия. От бронзовата епоха произлизат повече от 30-те жертвени олтара, на които е предсказвано бъдещето. Българският археолог професор Николай Овчаров е категоричен:

„Преди 6000 години на това място е възникнало светилище.”

Професор Овчаров смята, че през второто хилядолетие преди Христа на това светилище е бил почитан Орфей.
Древните ни предшественици преди да изградят светилището са издълбали в скалата тайни знаци, кръгове и стълби, а на върха на мегалита се намира саркофаг. Светилището е изградено през каменно-медната епоха в естествените скали. През бронзовата епоха хората са придали на най-големите камъни определена форма. Те са издълбали с длето скалите на хълма в пирамидална форма, но пирамидата е била без връх. Вътре е направена забележителна огромна гробница. Предполага се, че това е реалният или символичният гроб на Орфей. На южната страна на скалата има втори гроб със страничен отвор. При ритуалите виното е течало в малките канали по края му.
Осем големи каменни стълби водят от „гроба на Орфей” към тракийски храм с олтар в скалите. Намира се само на няколко метра под пресечената пирамида. Храмът има почти квадратна форма и е построен от огромни камъни. Запазен е до шестметрова височина. Целият „свещен хълм” край Татул е ограден от каменна стена.
Според професор Овчаров светилището на Татул е първият надземен храм в Тракия, открит досега. Култовото място на Орфей в източната част на Родопите е било използвано до началото на пети век след Христа. След това траките приемат християнството.
Археолозите доказаха, че на хълма до село Татул, преди повече от 6 000 години се е появил един от най-важните за тракийската култура храмове. “Гробът на Орфей” е било едно от местата, където са се стичали хиляди поклонници от всички краища на познатия тогава свят. Едно от археологическите чудеса, които станаха популярни в България през последните години.
Според професор Николай  Овчаров това е едно от най-мономенталните тракийски светилища, които познаваме до днес. За светилището при село Татул се е знаело и преди. Такъв грандиозен мегалит не може да бъде скрит дори и от природата. Но преди началото на археологическите разкопки през 2004 година са се правили най-различни интерпретации, защото само археологията може да докаже дадено нещо от кое време е, какво точно представлява. Все пак обаче някои от тях действително са били много интересни и върху тях са стъпили в началото на проучванията от екипа на професор Николай Овчаров. Особено важна е била хипотезата, която покойния български виден историк професор Иван Венедиков е изказал и обосновано, доколкото е възможно да се направи на база на наличните данни, е казал, че това е светилище, свързано с легендарния Орфей.
Какво го е накарало да каже това? Видимото преди разкопките е било именно скалната пирамида, пресечена отгоре. Това е бил някога естествен каменен блок, който човешката ръка е обработила и оформила като пресечена пирамида. Интересното е, че на върха й има гроб, а отстрани – друг гроб, който е под раковидно покритие. Всичко останало, което сега виждаме там, все още тогава – по времето на професор Венедиков, е било под земята. Но именно на базата на този гроб, качен върху скала по един много необичаен начин, професор Иван Венедиков е предположил, че става дума за погребението на живял преди 3500 години тракийски цар. За целта той привлича стари извори на древни антични историци, които свидетелстват за едно необичайно погребване, непознато от други места. Всички ние знаем за по-късния период, че траките се погребват в гробници, под голям могилен насип, а тук гробът се оказва на върха на планината – някъде между небето и земята.
Какво казват античните автори? Всъщност те свидетелстват за две такива погребения на големи легендарни тракийски герои. Единият е самия Орфей, а другият е Резос – оня същия, който с белите коне е бил пред Троя и за който Омир казва, че е един от големите тракийски царе. Според Еврипид след смъртта му майка му го погребва някъде в южната част на Родопите като слага тялото му  в пещера в скалите нависоко и казва:

“Ти, сине няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си.”

Антроподемон е термин, с който се означава междинен статус между човешката и божествената същност, или обожествен човек, т.е полубог.
Другото описание е за Орфей. След смъртта на Орфей и разкъсването на тялото му от тракийските жени, чиито мъже той увличал, частите от тялото му са разпръснати по целия свят. Различен е подходът на скалните хора от Родопите при погребването на тракийските владетели. Орфей или царят жрец не се  погребвали в земята, а неговите мощи оставали за поклонение на видимо място, достъпно за хората. Култът към слънцето и подземните сили се обединява в свещените места, подобни на храма при Татул. Първите траки в Източните Родопи са избирали места, които да събират в едно силата на земята, но да са близо до лъчите на слънцето. Сякаш в пещера са положени костите на героя-цар.
Доцент Красимир Лещаков споделя, че на остров Самотраки са намерени неопровержими доказателства за съществуването на Критска колония. Според тази теория колонията се е намирала на остров Самотраки, за да спомага извличането на  полезните изкопаеми от Родопите – злато, мед, а малко по-късно – олово и сребро. Имало е търговски пътища, които са достигали до тук. Най-вероятно по тях са пристигали и хората, които са основали това светилище. Датата е ХІХ век преди Христа.
Хълмът край Татул и все още необработената скала са обожествени още в края на V-то и началото на ІV-то хилядолетие преди Христа. Това е краят на каменно-медната епоха. Находките доказват, че мястото около мегалита е било осеяно с ритуални огнища, а първите изсичания на каменния гроб са от ІІ- то хилядолетие преди Христа. Тези времена преди и след Троянската война са вековете на траките Резос и великия певец на древността Орфей.
На това място в Източните Родопи живот е имало столетия преди да дойдат римляните тук. Още ХVІ – ХVІІ век преди Христа. Тук е имало траки, които са изпълнявали своите ритуали и  са оставили следи върху тези монолитни каменни блокове. С най-ранния период на светилището могат да се свържат един голям каменен барабан, който е с диаметър 8 метра и е издигнат на 1,20 м. – 1,50 м. над околния терен, както и едно конкретно стълбище, което води към площадка-олтар, различен от храма или гроба на Орфей. На тези изсичания в скалите и особено на кладенеца, който е свързан с олтара, съответстват паралели от континентална Гърция и остров Крит. В кладенеца са поставяли даровете си поклонниците, които са идвали тук. През късната бронзова епоха това е бил един свят, който хората са познавали много добре. Свят, обхванат от търговски връзки, и най-вероятно, и от поклонничество. На това светилище са намерени предмети, които са изработени на хиляди километри и които са донесени тук – мъниста от скъпоценни камъни, които се срещат само в Анатолия или по островите, предмети, изработени от калаен бронз, като се има пред вид, че калая идва чак от Афганистан, както и други скъпи екзотични стоки, донасяни от поклонници. Те са знаели това място, знаели са това светилище и са идвали на поклонение от хиляди километри. Това не е единственото място в Родопите, което е било обект на такова поклонничество, но това е най-изявеното място засега. Вероятно това е било централно светилище, което е обхващало доста голям район. За да се осъществят морски контакти не е било необходимо да се осъществява речно корабоплаване по реките Марица и Арда, а тук, на около 100 км., което е три дни преход, се достига Егейско море.
Разкопките показват, че във втората половина на ІІ-то хилядолетие преди Христа, грандиозният вече култов център, оформил се на хълма до село Татул, е поддържал връзки с различни култури. Особено интересни са находките, които го свързват с цивилизацията на Егейските острови. Намерени са вносни предмети, вносна керамика, която ни показва, че на това място са идвали хора от тези далечни места. Интересно и забележително е, че тракийската керамика, която е намерена има преки аналогии с тази керамика, която през ХІХ век е открита в легендарната Троя. Според професор Овчаров буквално не се различават чашите, които са намерени на светилището при Татул, с тези от Троя. Това показва, че траките, особено в южната част на Балканския полуостров, са били от един и същи тип, както населението на Троя, където също очевидно е живеело много тракийско население. Това означава, че в Троя са живеели хора, които са били обслужвани от тази керамика, те са я занесли със себе си. Това предполага едни дълготрайни мирни контакти, т.е. по този начин се изчиства образа на траките като варварско племе, което се занимава само с грабежи, пиратство и така нататък, а имаме пред себе се идни мирни търговци, които са проникнали в такъв голям център като Троя. Това е един космополитен град по времето на ХІІІ-ХІІ век преди Христа, малко преди Троянската война, в която война са взели участие и траки.
Кой е Орфей? И какво представлява орфизмът?
Орфей е не просто велик музикант, но и учител, реформатор, просветител, предвестник на християнството…Посланието, че за много хора Орфей е само певец е непълно. Той е преди всичко реформатор на тракийските вярвания и тракийската култура. До неговата поява траките са почитали Богинята Майка, принасяли са в жертва животни, дори хора. Орфей обръща вярата към Бога Слънце и най-вече на човека към самия човек. Жертвоприношения под каквато и да е форма не са приети. Той проповядва аскетизъм, смирение, което 13 века по-късно откриваме у Христос, така че Орфей е един предвестник на християнството, появил се по времето, когато и Мойсей е проповядвал.
Друг интересен момент е защо е убит Орфей. Много са теориите по темата. Най-абсурдната е, че е бил убит от тракийските жени, защото не им бил обръщал внимание, влюбен в своята Евридика – това са митовете. Една от основните теории по неговото убийство гласи, че учението му се е появило прекалено рано и прекалено много неща е променило. Нормално е за онова време да бъде убит човек, който говори неща, неразбираеми за множеството. Неговото учение е целяло да реформира вековни вярвания.
Десетки са археологическите обекти и артефакти доказващи, че в основите на европейската цивилизация стои не само ценностната система на Древна Елада и християнската религия, но и тракийската култура. Древните ни земи са раждали не само велики хора, но и много велики идеи, които са се разпространили в цяла Европа. Една от тях е орфизмът.
За пръв път името Орфей е споменато през VІІ век преди Христа. Името на Орфей е придружено от определението “прочутият”, което показва, че така е записана една многовековна устна традиция. Орфей бил по род тракиец и надминавал много по образование, пеене и поезия тези, които се споменават в историята. До такава слава достигнал, та се смятал, че с пеенето си омайвал зверовете и дърветата. След като се отдал изцяло на наука и усвоил Божиите сказания заминал за Египет и там, като усвоил още много неща, станал най-великият сред елините в областта на Божествените работи, мистериите, поемите и песните. Орфей е превъзхождал с композицията на песните си своите предходници и придобил голямо влияние, понеже вярвали, че е открил Божиите мистерии – очищенията от нечестиви дела, лекарствата за болести и омилостивяването на Божия гняв. Разказват, че жените на тракийците решили да го убият, понеже бил придумал мъжете им да го съпровождат в скитанията му. Някои обаче разказват, че Орфей умрял, ударен от Божи гръм заради думите, на които учил хората в мистериите. Те по-рано не знаели тия думи.
В наши дни археолози и историци доказват, че траките са коренно население на Европа, създало своя цивилизация и живяло в европейския югоизток хилядолетия преди тук да се заселят техните описватели елини и римляни. Тракийските династии владеели огромни територии. Съществуват десетки доказателства за тракийския произход на Орфей. Днес тези доказателства са пръснати по целия свят, защото образът и идеите на великия посветен певец отдавна са преминали пределите на Тракия и от векове насам на хиляди километри вълнуват хората. За поетичния и музикален талант на Орфей свидетелстват не само думите на древните автори, но и множеството релефи и мозайки, създадени в античността. Археологическият музей на старият град Истанбул е пети по големина в света, и разбира се, няма как в него да липсва образът на прославеният тракиец. Тук Орфей е изобразен в единствената по рода си сцена – свирещ сред панове и кентаври. Мозайката е създадена в Йерусалим през V век след Христа. В музея на град Антакия, до турско-сирийската граница, се съхранява уникална мозайка, която е още едно доказателство за магическата музика на Орфей. Тя е създадена през ІІІ век преди Христа в родния град на апостол Павел – Тарсос. Мозайката е огромна по размери и впечатлява с това, че като цяло е унищожена, но сякаш по чудо образът на Орфей е непокътнат от времето.
Много са откритите паметници и на територията на страната ни, които свидетелстват за голямата популярност на Орфей. В Стара Загора, някога наричана Августа Траяна, също е намерен паметник на Орфей. Надпис, издълбан върху поставка на статуя, гласи:

“На добър час! Терес посвети на лечителя изящно изработена статуя на приятеля на Аполон  Орфей, който омагьосваше с гласа си и със съзвучията изпод ръцете си зверове, дървета, влечуги и птици.”

Засега този надпис е единственият открит в българските земи писмен паметник, посветен на Орфей.
Орфей е тракиец. Най великият певец на древността. Орфей е живял едно поколение преди Троянската война, т.е през ХІV век преди Христа. Част от златна маска, датирана от ХV – ХІІІ век преди Христа, е открита край село Татул. Запазеното парче е дълго около 4 см. и е изработено от тънка висококаратна златна ламарина. Златната маска се поставяла в гроба на мястото, на което трябвало да бъде черепа, т.е замествала го като пропуск за отвъд, тъй като самите гробове за орфиците са били врати към другия свят. От друга страна златната маска означава и още нещо. Египетските заклинания казват, че слънцето трябва да озари тялото на мъртвеца, за да може той отново да прогледне и да придобие способността на живите. Поставяйки златната маска върху лицето всъщност жрецът излива слънчевата светлина върху него и отваря очите му. Тялото на мъртвия се превръща в божествено тяло и той достига безсмъртието, сливайки се със слънцето.
На север, оттатък Балкана се намира ценна находка. Тя се съхранява във Врачанския археологически музей. През 1969 година при археологически разкопки в местността Градището край врачанското село Градешница археологът Богдан Николов открива глинена плочка от ранната каменно-медна епоха, датирана преди 5 000 години преди Христа. На нея е изобразена най-ранната в Европа система от символи за предаване и съхраняване на информация. Писмеността от Градешница е по-стара и от най-старата писменост на остров Крит. Находката доказва, че предците ни, които са обитавали този район, са имали писменост 20 века преди изграждането на пирамидите и преди клиновидното писмо от Шумер – първата голяма човешка цивилизация възникнала през IV хилядолетие преди Христа.
Плочката с писмени знаци е намерена в халколитен културен пласт, който принадлежи на средата и втората половина на IV хилядолетие преди Христа. Писмеността от Градешница говори за наличието на високоразвита за времето си култура сред народите, населяващи Балканския полуостров, която не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия изток и Египет. Следователно Балканският полуостров е бил едно от средищата на най-високо развитите древни цивилизации.
При енеолита Градешница в Тракия е намерен и “кивот на Орфеевия завет”. Този 7000 годишен артефакт е първият, намерен досега в света „Кивот/Ковчег на Завета“. Това е съдбовно разкритие от такъв важен исторически, научен и религиозен характер, че надхвърля с ценностния си смисъл не само националните рамки на България, но също и рамките на Европейския континент, защото съществуването му е безпрецедентно по значение за цялата световна цивилизация!
Намереният при Градешница кивот е най-старият съществуващ кивот в света. Това твърди д-р Стефан Гайд от Институт по трансцендентна наука. Той смята, че това е кивотът на Орфеевия завет и в него е плочката с ясно начертаното име на Тракия. Според д-р Гайд тракийския знак за сърце предхожда египетския вариант, при това тракийския знак е много по-точен в анатомично отношение. В северно-египетския диалект йероглифът, който означа храм се чете “Орфей”.
Това дава основание на учения да смята, че Орфей е много по-древна личност отколкото е известно според гръцките източници. Аналогът на египетския знак, който означава кивот е съществувал много преди това, твърди д-р Гайд. Плочката и кивотът, открити край Градешница са намерени с един и същ археологически пласт и на един и същ археологически обект. Заветната плочка влиза в размера на кивота, което според учения означава, че кивотът е правен по размерите на плочката. Тя е лежала в кивота, също изписан със дълбоко смислени символи, които не са прости ченгелчета.   Д-р Гайд смята още, че направените от него открития дават основание да се твърди, че траките са било много високообразовани и интелигенти хора и тяхната цивилизация има принос за развитието на египетската и еленската цивилизации.
Плочката е декодирана чрез египетските йероглифи в „Тракийското писмо декодирано – IІ“. В тази книга се разглеждат много артефакти от т.нар. „Култура Градешница (20 образци). Така също декодиране по Метода Гайд е направено на прочутата плочка от Тартария (Румъния), наречена от румънските археолози „Амулет от Тартария“. Д-р Гайд работи с британски експерти и с Британския музей и се опитва да обърна внимание на широката световна общественост. Той е проучвал данни от библиотеките във Ватикана и от библиотеките на коптските монаси в Египет, предоставили му писания, крити стотици години.
Той е убеден, че траките, като едни от потомците на Ной, са имали писменост, а и при това са се покланяли на истинския Бог-Творец не като невежи езичници, а като просветени пророци.
Текстът на Оброчната Плочица от Градешница се чете в посока отдясно-наляво и преводът му, (ако следваме известните преводни правила за пиктографското писмо употребявано в Египет) е със следното или близко на него смислово съдържание, ред по ред както следва:
Триединният Бог (или боговете) обхожда (обитава в) Тракия, или Боже, който си в територията на Тракия

Говоря Истината (Обещавам) да дам (давам) дарове на великия Божий Син

 

Прославям великия Бог (да прославя великия Бог)

 

Храмът на Бога е велика крепост (скривалище), или Боже, който си в храма си, бъди ми крепост и защита (защити ме)!

Или на по-съвременен език, както бихме се изразили днес ние, преводът би бил по-близък до следния:

(1) О, Триединни Боже, който обитаваш в Тракия,
(2) Свидетелствувам Истинно и (обричам се да ти) принасям дарове, велики Божий Сине,
(3) И само теб (ще) величая, О велики Боже мой,
(4) Ти, който си в храма си, (моля) избави ме!

Йероглифът употребен в Плочката от Градешница  и означаващ “Боже, който си в храма” (или “Храмът Божий”), се състои съответно от йероглифа  – “Бог”, който се произнася “Нути” и йероглифа  – “Храм”, който се произнася “Орфей”, “Ерфей” и затова може да се преведе едновременно и като името на Орфей! Използвайки в превода на Плочката този новооткрит факт, цялата фраза по-горе получава още един много вълнуващ преводен вариант, който звучи примерно така:

“Боже на Орфей (или “Боже, който си в Орфей”), бъди ми крепост и защита!”

Тъй като Оброчната Плочка от Градешница е най-ранният древен документ, който представлява Завет с Божеството (около 5000 г преди Христа) и името на “Орфей” (“Храм”) е “подписано” върху нея, Д-р Гайд прави следните няколко съдбовни изводи:
Легендарният Патриарх на Траките – Орфей, който е световно известен (чрез по-късните класически антични автори) като основател на Дионисиевата религия и Орфическите мистерии, както и свързаните с тях храмова музика, храмов ритуал и храмово служение (залегнали в основите на всички последващи религиозни традиции), най-вероятно е живял много преди времето на първите свидетелствуващи за него гръцки извори. Нещо повече – бидейки за древнитe Траки това, което библейският Моисей много по-късно става за еврейския народ, а именно – Медиатор (Посредник) на Древния Завет между Бога и народа му (в нашия случай – Тракийския народ), както и с всичко свързано с неговата религия и ХРАМА му, никак не е чудно, че името на Орфей се превръща също в нарицателно име, означаващо именно думата “Храм” в древния Тракийски език, както и в Северно-Египетския диалект.
Тъй като Оброчната Плочка от Градешница представлява законов Договор, т.е. Завет между Бога и човека, и тъй като своебразният подпис с пиктографското име на Тракийския Патриарх – Орфей е гравирано върху нея, тя може да бъде вече разглеждана като Плоча на Орфеевия (или Орфическия) Завет между Бога и Тракийския народ, аналогично на Двете Плочи на Моисеевия Завет между Бога и Еврейския народ, описани в Тората (Петокнижието на Моисей) хилядолетия по-късно. Това дава основание Заветната Плоча на Орфеевия Завет, в лицето на Оброчната Плоча от Градешница, да бъде считана и за първата Плоча на Първия Завет между Бога и човека в цялата световна история на цивилизацията и религията!
Тракийското писмо е абсолютно аналогично и предшестващо египетското с две хиляди години. Когато това се разбира е много лесно находките от Градешница да бъдат разчетени поради простата причина, че това писмо се чете от египтолозите повече от сто години. В Египет има абсолютно същите пиктограми, които са идентични на тези у нас. Не говорим за подобни – а за абсолютно същите, създадени две хиляди години по-късно. В Египет не ги е имало, когато в Тракия са били създавани. Изводът е логичен – писмото е възникнало в Тракия, пренесено е в Египет, където е доразвито.
На плочката пише, че траките са се идентифицирали като народ. Има и името на Тракия. Някои артефакти в Градешница дори сочат за организирани тракийски градове. Писмените източници доказват, че те са се идентифицирали като такива още в V хилядолетие преди Христа и че са имали невероятно високо развитие, абстрактни философски виждания и религия, която е дала началото на по-късните храмови служения. Находките безспорно доказват, че са имали и Завет – засега единствения – между Бога и Орфей.
След като Орфеевият пиктограм е върху Завета, това говори, че е бил историческа личност, по същия начин, по който говорим за историческата личност Мойсей. Това, което пише в Библията, доказва ли, че е съществувал реално? По същия начин и това, което пише върху заветната плочка, доказва че Орфей не е митологична, а реална личност. Историческият запис дава всички основания да считаме това.
По време на новото царство в Египет двама велики Посветени, изучили тайните науки в храмовете на Египет. Те тръгват да разнасят знанието и вярата в Единния Бог на Светлината. Единият е Мойсей, който разпространява монотеизма (вярата в съществуването на едно божество) сред еврейските племена на Израел. Другият е Орфей, който се отправя към тракийските земи на Балканският полуостров. Тайните школи в Египет, основани от Тот (Хермес) в най-дълбока древност, остават да съществуват само за Посветените. Християнството започва да се развива хилядолетия преди да възникне египетската култура. Орфеевият завет е по-стар спрямо най-древните египетски текстове с около 2000-2500 години, и с около 5000 години от Мойсеевия завет. Видно е, че древните българи идват в земи, които са люлка на стара цивилизация. Това е преди всичко златното гнездо на траките.
Къде и от кого се е учил Орфей в онова време? Възможно ли е  тракиецът Орфей да се е учил в най-големите духовни центрове на стария свят – египетските храмове? Египет остава извор на знанието за божественото и огнище на цивилизацията. Почитан като един от мъдреците на света за Орфей се е разказвало, че се е учил в Египет и е овладял изкуството на магическите слова. В това сведение се вижда убеждението на древните, че вярата в Слънцето – Бог, която в средата на второто хилядолетие преди Христа е водеща в Египет, пристига по нашите земи именно оттам. Получаването на знания в Древния свят е било изключително труден процес. И до днес се носят легенди за това как изправени пред сериозни изпитания малцина успявали да стигнат до финала.
Но каква е причината един човек да изостави близките си и познатия живот, за да се отправи в далечно пътуване с несигурен край, съпроводено от небивали изпитания? Отговорът може би се крие в една голяма, но неосъществена любов. Далеч от спомените си, далеч от Тракия. Посветените разказват, че Орфей тръгнал към храмовете на Древен Египет, за да усвои уроците по безсмъртие. Полученото знание по-късно предал на своите ученици. Жестоки и кървави ритуали извършвали траките до идването на Орфей. Великият певец прави опит да ги промени и успява на много места. Векове след него успоредно съществуват старите вярвания и новите идеи. От сведението в “Закони” на Платон можем да получим представа за това какво е включвало безкръвното Орфическо жертвоприношение. Жертвите им за боговете били не животни, а питки и плодове, натопени в мед, и други подобни чисти жертви. Въздържали се да не ядат месо, понеже било неблагочестиво и да оцапват божиите олтари с кръв. Късните химни на Орфей допълват картината със сведението за изгаряне на семена и кадене с благовонни треви. Орфическата религиозна реформа е целяла да направи преход към ритуала. От колективното свързване с Бога, извършвано в рамките на определени празници, към индивидуалното приемане, постигнато чрез очистителните практики. От музиката на кимвали и тимпани към омиротворяващия звук на лирата. Затова и тайнствата се нарекли Орфически.
Орфей е много повече от талантлив певец на древността. Той е реформатор, жрец и учител. Демостен го определя като “пророка на най-свещените ни мистерии”. Орфей запалва факлата на тайните мистерии. Става ясно, че за древните силата, която има Орфей над живата и неживата природа е равнозначна на властване над космоса.  Под музика те са разбирали не само умението да се свири на инструмент и да се пее сладкогласно, но и поезия, знания и мъдрост.
Още доказателства, че Орфей е не просто музикант и певец, а и посветител в тайнства, учител, жрец, са многобройните изображения върху глинени вази. Седящият Орфей заема центъра на изобразителното пространство на амфората и свири на голяма лира. Като типичен тракиец изправеният войн зад него води нарисуван в бяло кон. Мъжът срещу Орфей разпръсква тамян. Той е с венец върху дългата си къдрава коса, което насочва към заключението, че е посветен в тайнство. На друг глинен съд със сходна сцена Орфей е седнал на стол и свири на лира в обкръжението на двама мъже. Младежът срещу Орфей запалва тамян.
Взаимоотношенията учител – ученик за първи път са документирани в Древен Египет още в ІІІ- то хилядолетие преди Христа. Тази идея за ученичеството и посвещението е вплетена трайно в представите за повечето древногръцки мъдреци и философи, включително и в образа на Орфей. Получил необходимите знания в Египет, придобил мъдрост и просветление, посветения се завръща в родните си места, за да приобщи към наученото избраните от своята общност. Самата идея за индивидуалното посвещаване в тайните определя орфизма като религия на индивидуалната вяра и личния избор.
Защо е бил убит великият певец? Какви са причините за смъртта на всеобщия любимец – религиозни, политически или…?  Освен приведените писмени доказателства за трагичния край на Орфей откриваме и много визуални свидетелства на жестоката му смърт.  Върху глинени съдове Орфей е изобразен като млад, безбрад мъж с фини черти. Позата му наподобява тази на жертвено животно. Орфей ще бъде разчленен. Краен реализъм характеризира повечето вази, в които се вижда кръвта, стичаща се по гърдите на певеца. Чрез позата на женските тела е показано и вакхическото безумие, обзело тракийските жени. Боговете обаче се разгневили на вакханките и им изпратили суша и мор. За да възвърнат благоволението на боговете те почнали да търсят частите на Орфей, но намерили само главата му, която продължавала да пее, плувайки в една река. Вакханките я взели и я погребали като над нея издигнали голяма могила.
Върху глинен съд, създаден през V век преди Христа на централно място е изобразена пророкуващата глава на Орфей, поместена в скална ниша. Над нея танцува мъж с лента, който наподобява вакхически персонаж. Той е обкръжен от жени, които носят музикални инструменти – вероятно музи. Темата за светилището на Орфей е доразвита и върху един друг глинен съд. Атински художник в началото на ІV век е изрисувал сцената с убийството на Орфей от тракийки, въоръжени с шишове и колове. Интересното тук е, че Орфей е изобразен върху каменна сграда, която много напомня на светилище – хероон.  В земите на древна Тракия хероонът най-често представлява гробница на тракийски владетел, или светилище на тракийския херос, място, в което се е почитал загинал герой, превърнал се в полубог. Тези две композиции подсказват, че след смъртта си Орфей е обожествяван, а гробът му се е превърнал в свещено място. Постепенно той е станал светилище, където Орфей е бил почитан като бог. Светилището край село Татул е било проучвано преди 35 години от професор Иван Венедиков. Неговият краен извод е бил, че в гроба върху пресечената пирамида е бил погребан виден тракийски цар. С вековете наоколо се оформило посветено на него светилище. Видният учен не изключил възможността това да е представлявал символичен или реален гроб на Орфей. Става дума за скалата, която е оформена от всички страни. Върху нея е гробницата. Между долната и горната гробница има връзка, т.е някаква течност се е преливала от горе на долу. Наоколо са изработени ниша за слагането на даровете, различни стъпала, които са водели към горната част. На разстояние от тях е така нареченият свещен кладенец. Той е нещо изумително – издялана е почти 3 метрова яма в скалата, в която се предполага, че са били депонирани даровете, след като са били слагани върху огнищата. Разкопките, ръководени от професор Николай Овчаров доказват, че това е било светилище, в което са идвали не само траки от околността. Идвали са хора от Мала Азия, от Егейските острови, дори от остров Крит. Още във ІІ-то хилядолетие преди Христа светилището при Татул е било посветено на някакъв герой, който е бил известен в целия тогавашен цивилизован свят. Такъв герой е Орфей.
Орфей не е позволявал на жените да участват в религиозните му церемонии. Орфей е делял и противопоставял двата пола. Конфликтната ситуация е била решена чрез пренасяне в жертва на тракийския музикант, за да се възстанови редът в обществото.
Може би смъртта на Орфей е само ритуалност. Може би жриците на доминиращия тогава Дионисов култ са премахнали “еретика”, повел след себе си множеството. Каквито и да са обаче причините за смъртта на Орфей, тя вълнува човечеството повече от три хиляди години и ще остане една от най-големите загадки в човешката история. Убийството на Орфей не убива неговите думи и вяра, предадени на учениците му. Столетия наред знанието се предава от уста на уста сред избрани. Знание, достигнало до нас под името Орфизъм.
Последователите на Орфей – орфиците, по примера на своя учител са били разчленявани след смъртта си и погребвани на няколко места.       Орфизмът е вяра, формирала се в средата на ІІ-то хилядолетие преди Христа на базата на древни източни, египетски и средиземноморски вярвания. Устоява до ІV век след Христа, когато е началото на християнската епоха. Малцина знаят, че освен с хилядолетния спомен за музиката, която създавал, Орфей е достигнал до нас втъкан може би в най-популярния образ на всички времена – образа на Христос. Именно заради чудесата на орфеевите думи, песни и музика, християнските майстори взаимстват за Христовата иконография древните образи на Орфей. От незапомнени времена певецът е главно действащо лице в сцената на омагьосващия природата и следователно на притежаващия свръхестествена сила.  Според теолога Иван Рашков в чисто християнски план Орфей е образен еквивалент на силата на божественото слово, на божествената истина, която води до спасение и вечен живот. Орфей застава пред новата вяра  – християнството, за да й даде частица от енергията на божественото познание за смъртта и новото раждане. За нас Орфей е не вече великият певец на древността. Орфей е учителят на човешката душа независимо от това дали тя е обитавала тялото на тракиец. Орфей е избирал малцина, на които с думи да предаде  своето знание, но чрез песните си въздигал всички. Музиката му вибрирала в душите на животните, в дърветата и в скалите. Защото като истински великопосветен Орфей дошъл в този свят, за да се погрижи не само за нас, хората, но и за всички създания, подготвяйки душите ни за голямото им пътуване. Пътуване към безсмъртието.
Видният български историк – траколог и филолог, професор Александър Фол споделя:

“Гърците казват, че Орфей е роден в Тракия, защото музиката е родена в Тракия. Тази музика, мистериалната, т.е посветителната, т.е. онази, която внушава идеята за пречистването, идеята за възвисяване. Тази музика, която въвежда в мистерията, в мълчанието. Мистерия и мълчание. Мистерия не е мистика и запалени свещи и викане на духове на масичката. Мистерията е мълчание на старогръцки. Мълчание затова, защото си видял Бога, защото си бил в контакт с Бога. И затова има клетва за мълчание на онези, които са посветени. Това е Орфическата музика и това го пишат гърците. Така че, това е музиката, която пробужда…”

КАК ДА СТИГНЕМ ДО ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯ ГРОБ НА ОРФЕЙ?
Познаваме ли вълшебните места в нашата родина, които могат не само да ни върнат силите, но дори да ни дадат нов живот? Знаем ли, че земята, върху която стъпваме, е свещена?
България – благословената от Бога земя, поразява с великолепието на своята природа. Уникални с многообразието си, българските планини изненадват с красотата си, примамливо различна през всеки сезон на годината. Картини с пеещи пролетни ручеи сред раззеленяващи се гори неусетно се сменят с наситени летни багри, гласове на туристи се преплитат с птичи песни, златно-червени есенни силуети плавно преливат в ледено снежни видения.
В южната част на България се намира най-обширната и най-населената планина в България – Родопите. Заобленият и спокоен характер на гористите й била крие изненадващо разнообразие – скални феномени, пещери, живописни речни долини, разнообразна флора и фауна. Докоснат от магическата красота на огромния лабиринт от планински ридове, древният Омир поетично нарича Родопите “белоснежните планини на траките”. Сред загадъчните Родопи се смята, че е погребан Орфей – прорицател и лечител, поет и музикант, омагьосвал с безсмъртните си песни хората, природата  и животните.  Силата на словото е била осъзната от Орфей още тогава, много преди ерата на християнството, преди човечеството да чуе за първи път фразата “В началото бе словото…” С тази сила прочутият певец от Родопите е искал да обедини всичките 90 тракийски племена. Но явно други се уплашили от този колосален просветителски план и му попречили, като убили Орфей. И убийците едва ли са били точно вакханките, както разказва легендата.
Орфей е открил и за хората, и за природата чудодейния си божествен дар – музиката. Но най-изумителното от всичко е, че той пръв на земята е предсказал идването на Спасителя – Исус Христос. Това се потвърждава от древните сведения, от един амулет, който се съхранява в Берлин, Германия, както и от илюстрацията на един керамичен печат в “Маските на Бога” от Джоузеф Камбъл (САЩ). В нозете на Разпнатия има надпис “Орфей – певец на Дионис”. Всичко това е представено в книгата на Никола Гигов “Орфей и азбуката”.
Много народи са оставили следи на Балканите след античността. Сред тях са и траките. През античността техните племена се заселили на Балканите, където е била Тракия, обхващала части от днешна Румъния, България, Гърция и Турция. Щом стъпите в “родината на музите”, както основателно някога са наричали Тракия, щом тръгнете към върховете на величествените Родопи, веднага ще почувствате духа на Орфей. Той е навсякъде, но най-вече – в започнатите и недовършени разкопки, сякаш открехнати врата на огромния подземен музей на великия тракиец, в полъха на фьона, в Орфеевото цвете – единствения представител на флората, който е способен от смъртта да се върне отново към живота. Само когато дойдете тук, ще разберете, че ние живеем върху свещена земя!
Култовото място на Орфей е близо до село Татул, недалеч от град Кърджали, на около 250 км югоизточно от София. Крепостта се намира на около 200-300 метра южно от село Татул.
Село Татул се намира на 35 км югоизточно от град Кърджали. Пътуваме с кола първо на юг през град Момчилград, а после избираме пътя за град Крумовград. От град Момчилград се поема по пътя за село Равен и село Татул, което отстои на 10 км североизточно от град Момчилград. Още след промишлената зона на град Момчилград има път вляво за село Равен и село Татул. Татул се намира на 15 км източно от град Момчилград. От южния край на град Момчилград се напуска пътя за прохода Маказа и се поема вляво по шосето за град Крумовград, като скоро се достига до ново кръстовище.       На това място се отделяте от пътя за град Крумовград и се поема вляво – разстоянието оттук до паркинга, където се оставят превозните средства е 13 км.  Пътят  до там е тесен, но хубав. Наоколо има рядка широколистна гора. Останали са и малко от множеството вековни дъбове. Виждат се покрай пътя – стъблата им не могат да бъдат обхванати от 5-6 човека едновременно, ако се хванат за ръце. По пътя могат да се видят и няколко малки хълмчета. Когато стигаме до село Равен пътят се разделя – вдясно е за село Татул. Минаваме град Момчилград, село Равен и сме в село Татул – светилището на Орфей. 15 км е разстоянието от Момчилград до с. Татул, а светилището е само на няколкостотин метра от селото. Спираме в село Татул и следваме написаните табели. Като се влезе в селото има табела, която указва накъде да тръгнете. Табела указва, че тук се намира тракийски храм. Направен е и малък паркинг. Стига се до паркинга и обръщач едновременно. От паркинга до крепостта се достига за 10 минути по добре очертана пътека.
Тръгвате по пътеката между самите огради на къщите. Пътеката постепенно се свива, и  се превръща в тясна горска пътечка. След около 10 минути равномерен ход стигаме до светилището. Отдалеч се вижда скалата с форма на пирамида. Има заведения, където можете да се подкрепите преди да продължите по пътя към светилището.  До гробницата Татул се стига за около 5 минути по асфалтирана и поддържана пътека, на цената от 3 лв. входна такса.  Мястото е високо и открито….Красиво е! Има прекрасна гледка от самото светилище към околните хълмове. От светилището при с. Татул  гледките във всички посоки са прекрасни. Най-впечатляващото е гледката от самотната скала-светилище на Орфей – наблюдават се отсрещните хълмове. Под мегалита има направен навес. Там спрете за по глътка вода. Светилището е служило и като своеобразна обсервaтория за наблюдения на изгрева и залеза на слънцето и с право го наричат „Българският Стоунхендж“. Според елинските хронисти, тракийските жреци познавали поимено 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. А и мегалитът край Татул е ориентиран изток-запад като под конец и носи върху себе си белезите на нарочно издялани улеи, през които се наблюдава слънцето в точно определени дни от годината – 4-те равноденствия.
Наскоро се появи една сензационна новина. На гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт “зела”, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето „Сълзата на Орфей“. Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от десетки километра наоколо не се отглежда грозде! Дали това не е послание на самия Орфей към далечните му потомци? Едно напомняне за кръговрата в природата, където нищо не се губи – просто прелива от една форма в друга…