Изложба в памет на Джемал Емурлов

„Моята сила са моите приятели“, казваше често Джемал Емурлов.

На 21 май 2014 година в общинска художествена галерия “Станка Димитрова“ в гр. Кърджали ще бъде открита изложба в памет на именития творец Джемал Емурлов – Джими. Предстоящото събитие е своеобразна покана към гостите и жителите на град Кърджали за присъствие и почит.
В 18.00 часа в ОХГ „Станка Димитрова” в Кърджали ще бъде открита изложбата живопис на Джемал Емурлов – Джими. Това каза за Културен и туристически информационен център Кърджали Емил Пенчев – кърджалийският художник и скулптор, и един от организаторите на изложбата. Ще бъдат изложени 25 творби живопис на известния художник Джемал Емурлов – Джими. Платната са от 80-те и 90-те години и са притежание на ОХГ „Станка Димитрова“. В този вид това е първата им сбирка в експозиция. Изложбата ще остане в галерията за един по-продължителен период от време. Проявата е част от културния календар на Община Кърджали по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май. Джемал Емурлов – Джими е почетен гражданин на Кърджали.
Приятелски думи от Емил Пенчев за изключителния художник Джими

„Джемал Емурлов – Джими не е вече между нас. За мен той беше много голям пример за морал, защото беше чужд на суетата и на лъскавите мимолетни неща. Моето уважение е много голямо към него, тъй като той имаше изключително чувство за хумор – с няколко думи умееше да се изкаже достатъчно остро по проблеми, които ни заобикалят. Мъдър и синтезиран, когато каже нещо.

Джими беше много широкоскроен, много щедър. Раздаваше се на сто процента за близки, приятели и случайни хора.
За мен той остава един пример, а пък това, че смея да се нарека негов приятел е привилегия.

Най-много ще ми липсват разговорите с него, защото там той беше много истински и искрен докрай. В наше време тези личности са огромна рядкост. Той беше наистина мерило за морала. Да не говорим, че беше над много човешки елементарни страсти – алчност, себелюбие… Сигурен съм, че може да ни слуша отнякъде и да се усмихва, но за това сме говорили много.

Джими много често казваше, че се срамува да се нарича художник. Той, който беше постигнал много, си правеше тази сметка – когато човек се нареди до големите гении, просто неговото място става скромно. Уважението ми към него ще остане докато съм жив.

Джими бе художник от национална величина, който трябва да се чества на национално ниво. Той има 11 картини в Националната художествена галерия и в много галерии в страната. Неговата скромност беше пословична. Аз нямам опасение, че го идеализирам, защото просто в наше време такива личности са изключителна рядкост. Да не говоря, че младите го обожаваха. Той беше и педагог в СОУ „Владимир Димитров – Майстора“, Кърджали – за известен период там учителстваше. Свидетел съм как той имаше достъпен подход, който самите деца оценяваха и никога не чувстваха някаква бариера. А това е привилегия на големите творци, на големите личности, защото комплексарят винаги ще си придаде важност.

В същото време Джими беше безкомпромисен, защото не търпеше полуинтелигентност, не търпеше заиграване с разни дребни теми. Той много години яростно се изказваше срещу безобразията, които стават около нас.

Той беше български патриот. Не разбираше онези, които постоянно развяват знамена и се тупат по гърдите, че са българи, а гледат враждебно на другите, различните. „Че какво повече от мен и от теб са направили за България! Не етническата принадлежност прави от човека патриот, а чувството за принадлежност към една земя. Не мога да разбера защо 4-5 години след смяната на имената турците хукнаха към Турция – това е чужда земя, те не са част от нея! – казваше Джими. – Аз не мога да си представя да живея другаде!“

Смятам, че Джими има своето място в историята на изкуството, на културата на Кърджали. Личност, която тепърва ще има своите големи достойнства в летописа на града и ще бъде честван. Дай боже, в едни по-добри времена.“