Дяволският мост

Дяволският мост на река Арда в Родопите е един различен, по своему странен и нереален свят. Попаднеш ли в него – магията започва… Опиянен от красотата и величието на тази иначе ниска планина, продължаваш пътя си по тесните проходи към сърцето й и излизаш пред античен мост – единственото място, на което е било възможно пресичането на Родопите и на река Арда.
В миналото Арда е била могъща и буйна река и камъните под древния мост са безспорни доказателства за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, което строили хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор, който бил готов да пожертва любимата си като вгради сянката й, за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази ликът на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият искал да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим, а злокобният образ наистина съществува.
Има много легенди за произхода на името на Дяволския мост, но все пак най-голямата загадка си остава образът на Дявола. Според последните разработки обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи точно тази, малко известна легенда, която се оказва ключов фактор за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Съвсем наскоро, след дълги размисли и фотографски опити, един български журналист разкрива тайната на образа. Ликът, който ту се вижда – ту не се вижда, който може да се докосне, а всъщност не е материализиран, е… скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня – средно в интервала между 11.00 и 12.00 ч., когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, образуват окръжност. За да можете да го видите по-добре, погледнете направената в този момент снимка на съоръжението с наклонена глава надясно. Видяхте образа му, нали?

Подобно на всяко място, наречено на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои хора вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи.
Според друга легенда девойка искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, преследващите я османлии внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата. Според нея по време на османското робство в България, един от турските водачи в областта се влюбил в българска девойка и решил да я направи част от харема си. Разбирайки за намеренията му, тя побягнала да търси спасение в планината. И така, тичайки по течението на река Арда стигнала до моста с намерението да скочи от него и да се удави в буйните тогава води на Арда. Турците препускали на коне след нея и не им било трудно да я настигнат. Наближавайки моста обаче те спрели уплашени. Под моста, точно в средата под централния свод, във водите на реката те видели дяволско отражение – лицето и рогата на дявола. Изплашени, те се върнали назад, а момичето се спасило. Сатаната спасил тази българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен и затова, казват, че оттогава моста носи името “Дяволски”. И днес при слънчево време може да се види това отражение.
Една от най-разпространените легенди гласи, че в моста е вградена сянката на млада мома, която носила храна на майстора. Скоро след вграждането на сянката, момичето починало. Легендата разказва, че майсторът вградил в моста сянката на момата, която му носела храна „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт. Мотивът за вграждането е добре познат от литературата през Възраждането. Според фолклорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите. Според други вярвания в една от скалите до моста личи стъпката на дявола. Други легенди гласят, че тъй като мостът е отдалечен от населените места, около него се случвали страшни неща, заглушавани от грохота на буйните води на Арда, които вдигат невероятен шум, наподобяващ смеха на сатаната….
Има десетки легенди, откъде произлиза името “Дяволски мост”. Ако мостът можеше да говори, вероятно би разказал и други истории. Със сигурност е пропит през годините с много любов и омраза, с радости и болки, с честност и коварство, с храброст и слава – затова може би е така здрав и стабилен.
Друг факт от живота на моста е, че през 80-те години в района на Дяволския мост и на самия него са снимани части от българския филм „Време разделно” по едноименния роман на Антон Дончев. Но този факт е достатъчно впечатляващ единствено ако сте стъпили на моста.
Дяволският мост – паметник на древното архитектурно изкуство, изграден през ХVІ в. на древен път, свързващ Беломорието през Родопите с Горнотракийската низина, е средновековен мост на река Арда. Построен е върху живописна проломна теснина, която се намира по средното течение на реката, на изток от град Кърджали. Широчината на проломната теснина достига до 1-2 метра, а дълбочината е до 30 метра. Ниската част на пролома се стеснява до няколко метра. Над това стеснение високите води на Арда са образували по-стара и по-широка (до 1 км) проломна долина, която е издълбана в еруптивни (вулканични) скали между върховете Гюнекая (439 м.) и Хисартепе (380 м.). Дяволският мост се „протяга“ над живописния пролом, образуван от водите на река Арда.
Мостът “Шейтан кьoпрю” отстои на около 40 км от град Кърджали. По него е минавал пътят, свързващ района на днешен Пловдив с Беломорието. Факт от историята на моста е, че е построен през ХVІ век и е свързвал Беломорието и Горнотракийската низина. Но макар според учените Дяволският мост да е построен в началото на XVІв., корените му трябва да се търсят далеч назад във времето, още преди 7 000 години. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа.
Безспорно едно от най-красивите места е средновековния Дяволски мост или Шейтан кьопрю, в живописния тесен пролом на средното течение на река Арда. Дяволският мост като част от античния път е използван и през Средновековието. Пътят е минавал през реката и през прохода Ксантийски (Еледже) и е свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието. Мостът е построен през 1515 – 1518 година върху останки от римски мост, част от древен път още от 5-то хилядолетие преди Христа, свързващ Беломорието през Родопите с Горнотракийската низина. Майсторът е строителят уста Димитър, родом от Неделино. Мостът е отлично запазен. Изграденият в началото на XVІ век “Дяволски мост” е построен в живописния тесен пролом на средното течение на реката по заповед и желание на султан Селим I, като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.
По нареждане на султан Селим I през Средновековието мостът бил възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски език Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното село Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, използвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка обаче, е как до днес конструкцията на Дяволския мост е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Мостът сам по себе си представлява архитектурна забележителност, а за нас е архитектурно постижение. Въпреки, че по него личат следи от опити за реставрация, този мост стои там в пълното си величие повече от приетите 500 години и е очевидно, че няма никакви показатели да се поврежда или срутва. Удивителен е факта, че нещо, построено преди 500 години, е по-здраво от всичко, построено преди няколко години! Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“.
Мостът изглежда като естествено продължение на скалите. Планината наоколо е отвесна, с величествени дървета и скали — грандиозна и замайваща. Когато вдигнете поглед нагоре, имате усещането, че небето би паднало върху вас ако планината не го подпира.
Отдалеч Дяволският мост изглежда внушително и някак антично. Има три отвора, от които един централен за преминаване на водата и няколко ниши.
Мостът има островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката, оформяща 3 арки с 4 по-малки отвора между тях, служещи за отчитане нивото на водата. Мостът е пешеходен и наподобява калдъръмен път. Той има дължина 65,7 метра, широк е 3,5 метра. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост.
“Дяволският мост” е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Централният свод, където е „L’hexagone“ е и най-високият. Височината на централния свод е 12 метра, а височината на средния свод е 8,5 метра. Размерите на сводовете са 9.00 – 18.20 – 8.50 метра.
Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък знак “хексагон” (шестограм, шестоъгълник). Той е наречен „Печатът на Соломон”. (хексагонът е символ на юдаизма, познат като звездата на Давид, образувана от два вплетени един в друг триъгълници, наричан „Печатът на Соломон“. *2. По форма на своята територия Франция напомня правилен шестоъгълник, затова той („L’hexagone“) е символ на страната. Поради това Франция често бива наричана „Хексагон”).
Дяволският мост е разположен на кота 420 м. надморска височина. От двете му страни се издигат стръмни скатове, извисяващи се на около 800 м. надморска височина. Мостът е построен в началото на ХVІ век, в периода 1515-1518 година от българския майстор мостостроител уста Димитър от село Неделино (днес град Неделино). Изграден е от местен камък. Срещу течението са дозирани вълноломи (вълнолом – каменна ограда, която предпазва от вълни). Мостът е вкопан в здрави андезити (андезитът е вулканична скала), оформени като стъпала.
Дяволският мост до ден днешен е устоял на напора на буйните води на р. Арда. Мостът не е претърпял никакви преустройства благодарение на висококачествения си градеж и отлично избрано място за ситуиране в хидравлично отношение.
Възхваляван като средновековен архитектурен шедьовър десетилетия наред, с писмо № 630 на НПК от 24.02.1984 година Дяволският мост е обявен за Паметник на културата и е поставен под защита на закона. Под охрана от закона са и стръмните пешеходни проходи към моста. Те представляват много стръмни и недобре оформени пешеходни и животински пътечки.
„Дяволският мост“ е защитена местност. Той е обявен за защитен природен обект през 2003 година. Целта е опазване на забележителен ландшафт, местообитания на редки и уязвими растителни и животински видове.
Защитената местност е находище на растението родопски силивряк, балкански ендемит и реликт, символ на Родопите. В района около моста се намира защитеното растение, рядко срещан терциерен ендемит – Родопски силивряк (Haberlea Rhodopensis), открито от унгареца Емерих Фон Фривалдеки. Още известно като Орфеевото цвете, на това растение се приписват магични свойства – дори и изсъхнало няколко години (над 30 месеца) в хербарий, потопиш ли го във вода, то отново се съживява. Записано е в Червена книга на България в 2 тома. Т. 1. Растения. С., БАН, 1984. От птиците се срещат черен щъркел, белоопашат мишелов, голям ястреб, воден кос, червенокръстата и скална лястовици. В буйните води на Арда също кипи живот – пъстървите са цариците на реката. Често се среща и включената в Световния червен списък видра.

КАК ДА СТИГНЕМ ДО ЖИВОПИСНИЯ ПРЕЛОМ С ДЯВОЛСКИЯ МОСТ?
Едно прекрасно кътче от България все още не толкова масово посещавано и успяло да съхрани дивата си красота. Самият път до моста е много живописен. Маршрутът ви предлага километри ароматна горска свежест, кътчета за почивка и добра маркировка. А краят му ще ви отведе там, накъдето сте тръгнали – Дяволският мост. Ако имате път към Кърджали и 3 – 4 часа свободно време може да се отправите към град Ардино. Тръгвате в посока Ардино и в самия град ще видите от кафявите табели, обозначаващи природна забележителност, на които пише „Дяволски мост 10 км“. Още по пътя на ключово място в Ардино ще забележите чешма, направена като умалено копие на Дяволския мост – още един знак, че сте на прав път. Там, в града, следвате табелата, която обозначава посоката – отбивате към центъра на града и завивате в северна посока по асфалтов път. Стигате до едно У-образно кръстовище, поемате по левия път и преминавате през обезлюденото и някак призрачно село Дядовци. Пътят от асфалтов става мек и ако скоро е валяло не ви съветваме да продължавате. Отложете за друг път. Не тръгвайте ако в последните 48 часа е валял дъжд, освен ако колата ви не е 4х4. Преценете ситуацията и възможностите си предварително, защото тръгнете ли – връщане назад няма. Местата, на които можете да обърнете безопасно с автомобил, са най-много 2—3 и те са все в близост до моста. Ако е слънчево и сухо продължавате по мекият път и минавате през село Дядовци, което всъщност е изоставено и няма живот в него. Само полуразрушени стари къщи, криещи в себе си някаква първобитна красота. Може да се направи почивка и да се разгледат къщите – стила на строеж и архитектурата им е доста интересна. Поспрете за миг и се насладете на застиналото време. Тук има един единствен жител, който e отказал да приеме удобствата на „цивилизацията“ и сега е пастир на стадата от околните села. Подобно на опустошителен трус, всички къщи са полуразрушени и някак хаотично разхвърляни по неравния терен. Но спокойствието и зеленината са толкова магнетични, че мястото се превръща в идеално за пикник и кратка почивка.
До моста може да се достигне по черен път с автомобил, но е трудно тъй като това, което не пише на табелите е, че за да стигнете до там, ви трябва кон, джип или поне SUV (a sport utility vehicle (SUV) автомобил за развлечение, спорт и свободно време с висока проходимост). Ако сте с обикновена кола, рискувате да я потрошите. Черният път не е подходящ за всеки автомобил и разминаването с други автомобили е трудно. Пеша разстоянието се изминава за около 2 часа отиване и връщане. Най-добрият вариант е да се повърви малко пеша. Мекият път до моста е около 8 км. и на места е доста лош, кара се по-бавно. Ето защо първите 3—4 км могат да се минат с автомобил, но останалите 5—6 е по-добре да минете пеш. Пътят върви по ръба на планината, от едната страна е урва нагоре, от другата — отвесна пропаст, която свършва в Арда. На места се движите на 700—800 метра височина над реката. Природата е великолепна и заслужава да акумулира възхищението ви.
Когато вече се стигне до течението на Арда пътуването с автомобил е по-приятно. Където свършва мекият път е доста широко и може да се обърне, могат да паркират няколко автомобила. Мястото е подравнено и пътя е разширен. След като се спре там, на около 300 метра е самият “Дяволски мост”. Самото изживяване е несравнимо. Напичащото августовско слънце, пътя през боровата гора, разхладителните почивки до крайпътните чешмички, крясъците на горските птици… Усещането да бъдеш откривател, приключенец…, чувството на изненадата, когато след последния завой се открие величествената красота на сгушения сред скалите Дяволски мост… Разбираш какво е, само когато магията му стане реалност. А магии в района съществуват…
Дяволският мост е изграден върху твърди скали и след моста река Арда прави голям завой. Там се е образувал голям вир, който става дори за риболов. Камъните по течението на Арда обаче са от друг вид скала, бяла една такава, което озадачава. Под моста, там където реката се е отдръпнала, има фин бял пясък, който изглежда идеален за плаж. Вероятно пясъкът произлиза именно от тези странни бели скали. Има и риба, ако сте запалени рибари. Може да се мине по моста и от другата страна по течението на реката да се направи плаж. Там има наносен пясък, който е доста мек и приятен. Полюбувайте се на красотата на природата и на умението на старите майстори от ХVІ в. Дяволският мост стои толкова стабилно на устоите си, че човек има чувството, че е построен преди няколко години. В близост до моста е изграден навес с пейки и огнище, където можете да спрете за почивка и дори да си направите барбекю. Мястото е често посещавано.
Намерете начин и отидете! Усилията ви ще бъдат щедро възнаградени, а хъса ви на откривател – богато задоволен! Не приключвайте разходката с поглед към водата от най-високата точка на Дяволския мост. Вместо това продължете посещението си в света на мистиката – скалният некропол Орлови скали. Със сигурност ще останете приятно изненадани от факта колко много чудни неща можете да видите, да правите и да разберете само с една разходка до “Дяволския мост”.