Манастирският комплекс „Свети Йоан Предтеча“

Високо над Арда, най-голямата река в Родопите, в квартал „Веселчане“ на град Кърджали, белеят руините на забележителния средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“, разположен на десния бряг на река Арда.  Основан през ХІ в., по времето на Четвъртия кръстоносен поход, през ХІІІ в. той е разрушен частично, а в края на ХІV в. е разрушен окончателно от османските нашественици. Основите му са открити през 1962 г. при инцидентни археологически разкопки, а през 2000 г. е възобновен. Понастоящем кърджалийският манастир „Св. Йоан Предтеча“, наричан още „Св. Йоан Кръстител“, е постоянно действащ. Днес манастирът се състои от възобновената кръстокуполна черква. Останките от монашеския сектор са унищожени през 50-те години на ХХ в. при строителни дейности. Смята се, че в манастира се е помещавало седалището на епископията Ахридос (ХІ-ХІV в.), едно от доказателствата за което е намереният през 1998 г. ценен златовезан епископски епитрахил (църковна одежда). Манастирът „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали е обявен за паметник на културата.
През 30-те години на миналия век местни археолози откриват за първи път останките на манастира. По-късно – през 1962 година, при строителни работи са намерени нови части от манастира и останки от църквата. Археологическите разкопки обаче започват едва в средата на 80-те години. Тогава излизат наяве елементите на голям манастирски комплекс, ограден със солидни крепостни стени. В центъра му се откроили стените на църква с уникални стенописи, достигащи на места до 3,5 метра. Археолозите предположили, че става дума за храм на епископски манастир, създаден през XIII век.
През 1998 година Фондация за християнска архитектура и изкуство „Никола Фичев – Захарий Зограф“ започва реставрация на църквата.
Когато екипът по реставрацията започва да проучва основите и подовете на църквата се откриват елементи на по-стари сгради на църква, съградена през IX век. В трите преддверия – на запад, на север и на юг на трикорабния храм намират криптите на шест епископски погребения. По думите на инж. Недялка Кръстева, ръководител на строителната част на реставрацията, една от гробниците в преддверието на църквата била херметически затворена. В нея археолозите открили запазени мощите на епископ с епитрахил, извезан със златни нишки и коприна, в централната част на който се откроявал образът на Божията майка.
Според Недялка Кръстева в началото на XI век е предприета генерална реконструкция на манастира. Тя предполага, че най-вероятно с приемането на източноправославното вероизповедание се е наложило да демонтират ранния храм и да съградят този, който сякаш е “възкръснал от руините”. Планът на този храм следва така  наречения „атонски тип“ и вероятно е построен по едно и също време с някои от църквите на Атонския полуостров.
През годините манастирът около храма се разраснал и били изградени нови постройки. Предполага се, че в последствие той се е превърнал в епископско, а по-късно в митрополитско средище.
Според проф. Николай Овчаров, извършил последните археологически проучвания около храма, в началото на XIII век храмът е разрушен от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. След това за кратко отново бива реставриран и по време на турското нашествие на Балканите окончателно е превърнат в руини и потъва в забрава.
За наше съжаление до нас днес достигат много малка част от сградите на манастира. Река Арда, местейки през вековете коритото си на юг, е отнесла абсолютно всичко. Поради тази причина до наши дни не са останали дори и следи от основите на сградата с килиите на монасите, която е била по-на север. Оцелели са руините на двете крепостни стени, епископски дворец, магерница, храм и параклис.
Г-жа Кръстева споделя, че идеята за възкресяване на този паметник на културата като действащ храм е на отец Боян Саръев, който служи в църквата „Успение Богородично“ в град Кърджали. Неговата мечта  била екипа по реставрацията да успее да възстанови целия комплекс, за да се превърне в  център за духовна култура на Източните Родопи. За съжаление  финансовите средства стигат само за възстановяване на църквата. Идейният проект за реставрацията на средновековната църква е изпратен в Европейската комисия за културните ценности в Брюксел и получава финансиране от 60 000 екю. Благодарение на тези средства и на дарения на родолюбиви българи проектът за реставрация е изпълнен успешно и днес средновековният храм е превърнат в действащ. Най-сериозен проблем се оказва реставрацията и запазването на стенописите. Задачата е църквата да бъде реставрирана във вид, близък до своя първообраз.
От Министерството на културата обаче има изискване църквата да не нарушава канона на православието и стила на атонското съграждане. Заради това са демонтирани оригиналните зидове от XIII век. Така осем квадратни метра стенописи от тази епоха са реставрирани във вид на пана и се намират в Регионалния исторически музей на град Кърджали. При демонтажа им се откриват зазидани стенописи с християнска символика от по-ранната епоха – IX век. Разкрити са и два кръста от XI век, пресъздаващи Кръста на Голгота. В процеса на работа се налага да разкопаят под съществуващите зидове и колони. Така под каменната колона с разкошен стенопис се натъкват на стъклено кандило със сребърен обков, което се оказва, че е най-старото на Балканския полуостров. Кандилото е било доставено от Египет, тъй като в Европа по това време все още не е имало производство на стъкло. Всички находки са предадени и се намират в Регионалния исторически музей на град Кърджали.
Манастирският комплекс „Св. Йоан Предтеча” е български православен манастир, Той е бил част от средновековен епископски комплекс „Св. Йоан Продром”, основан през VI – VII век. От археологическите разкопки става известно, че съществуват 4 последователно строени църкви. Те са в типично византийски стил и силно атонско влияние. Манастирът е бил духовно средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.
Руините на манастира са открити още през 30-те години от местни любители на историческото минало. Дълги години останките остават непроучени до 1962 г., когато са открити и други части от сградите на манастира. Цялостното археологическо проучване е извършено в периода 1980-1984 г. Реставрацията на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали протича от 1998 до 2000 година.
Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание да се твърди, че той се е превърнал още в края на IX и началото на X век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За това свидетелстват уникалните находки, намерени в храма и около него – пет зидани гробници. Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. След внимателното отваряне, са били открити мощи на висш християнски духовник от края на XI и началото на XII век.
В гроба са намерени още напълно запазен епитрахил (църковна одежда), тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Само на 4 места в света има запазени такива находки. Това потвърждава, че през средновековието днешният Кърджали е бил важен християнски център. Счита се, че епитрахилът е изключително скъп и е изработен в Константинопол.
През 2000 година е осветена отново възстановената църква на манастира.
Поради високата художествена и архитектурна стойност останките от средновековния манастир и църква „Св. Йоан Продром” са обявени за паметници на културата от национално значение в ДВ, бр.67/1968 г. Голяма част от находките, открити при проучването на манастира, могат да се видят в Регионалния исторически музей в град Кърджали.
Днес от манастирския зид са оцелели три от стените – южната е запазена изцяло, докато източната и западната – само частично. Северната стена е унищожена при корекция на коритото на река Арда. Счита се, че четириъгълната форма на манастирския зид е заимствана от Атонските монашески обители от края на Х век и началото на ХІ век.
Първата църква в рамките на манастира се появява през втората половина на ІХ век. Тя представлява еднокорабна, едноабсидна църква, типична за ранното християнство. Днес могат да се видят незначителни останки от абсидата и централната част. В нея е открит зидан тухлен гроб с ориентация север-юг, измазан отвътре с бяла мазилка и форма на човешко тяло със стесняване откъм главата. По-късно, в началото на ХІ век, на мястото на тази църква е изграден монументален триабсиден храм, чиято архитектура напомня на атонския храм “Св. Атанасий”. Той е от рядък преходен вид, при който постепенно се преминава от базиликален план към класическата кръстокуполна византийска църква. Стените са били изградени от редове камък и тухла и са били пищно украсени. На по-следващ етап в комплекса се построява и малък гробничен параклис, където е открит голям зидан гроб, вероятно принадлежал на виден християнски мисионер.
В периода ХІІ-ХІV век църквата се изографисва, а манастирът постепенно е застроен с представителни и помощни помещения. Трапезарията е изградена по модел на такава в аристократичен дворец. В нея се отивало организирано, а по време на хранене се четяли религиозни текстове. На втория етаж са се намирали монашеските стаи. Установени са и други помещения, сред които фурна за изпичане на хляб и керамика, различни галерии, баня и други. Първоначално манастирът се е снабдявал с вода чрез специален покрит водопровод, изграден от каменни плочи. В двора на манастира и днес може да се види кладенец с четириъгълна форма.
Богатият манастирски комплекс, служил за център на епископията Ахридес, осъществявал оживена търговия с останалия свят, но и привличал грабители. В началото на ХІІІ век той е ограбен и разрушен най-вероятно от Четвъртия кръстоносен поход. Монасите го възстановили, но през 40-те години на ХІV век отново е опожарен и вече е изоставен. И така се стига до 2000 година, когато църквата „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали е напълно възстановена. Днес от крепостта са оцелели само три от стените, а стари писмени източници сочат, че там се е издигало укрепление от четири кули. Структурата му наподобява римските и ранновизантийските крепости. Четириъгълната форма на манастирското укрепление е характерна за Атонските монашески обители от края на Х и началото на ХI век. Всъщност на книжния пазар се продава макет на цялостния вид на манастира, който е направен на базата на научни реконструкции.
Как да стигнем до средновековния манастир и църква „Св. Йоан Предтеча“?
В град Кърджали през периода 1994 – 2000 г. е реставриран и осветен средновековния манастирски комплекс “Св. Йоан Предтеча”, състоящ се от църква, епископска резиденция, параклис, монашески килии и трапезария, оградени от крепостни зидове и кули.
Манастирският комплекс „Свети Йоан Предтеча“ се намира в квартал “Веселчане” на самия град Кърджали. Манастирът, от който по настоящем е реставрирана само църквата, представлява забележителен средновековен паметник, открит случайно при строителни работи през миналия век. Стига се лесно до манастира, тъй като се намира в квартал на самия град Кърджали.
През 60-те години на ХХ век, при строителни работи в непосредствена близост до коритото на река Арда булдозер се натъква на средновековни зидове. В резултат на това археолози откриват голяма средновековна църква и основите на различни сгради в близост до нея. През 80-те години на миналия век, екип, ръководен от проф. Николай Овчаров, се заема с основно проучване на старините, а през 2000г. църквата “Св. Йоан Предтеча” е възстановена и отваря врати.
“От разкритите през 60-те години на миналия век по поречието на река Арда средновековни зидове, така пред очите ми – от 1982 г. до 2005 г., възкръсна манастирът „Св. Йоан Предтеча“ – споделя развълнувано професор Николай Овчаров.
Манастирът “Свети Йоан Предтеча” е построен върху основите на по-стар храм. Той е бил епископско средище на областта Ахридос през Средновековието. Манастирският комплекс „Свети Йоан Предтеча“ е един от значимите средновековни паметници. Манастирът е бил изграден през ХІ-ХІV век и е бил епископска резиденция. При археологически разкопки през 1998 година е разкрит гроб с намерени епископски дрехи, които са реставрирани и консервирани. Те са изработени от коприна и са извезани със златна бродерия.  Манастирът „Свети Йоан Предтеча“ е реставриран през 2000 година.