През 2009 година Кърджали се сдоби с „водно огледало”. Изграждането на това съоръжение е мечта с десетилетна история. Местната и държавната власт са осъзнавали важността на този обект както в икономически, така и в екологичен, туристически, спортен и културен аспект, но по различни причини корекцията на река Арда и изграждането на плавателния канал са останали само мечта доскоро.
Проектът “Укрепване на бреговете на р.Арда в района на град Кърджали” е комплексен строеж и се състои от 10 под обекта. Масивен яз с подпорни стени по двата бряга оформят водно огледало с дължина 3 километра и ширина 160 метра.
Два главни колектора /І и VІІ, както и дюкер по дъното на реката/ по левия и десния бряг събират каналните води с разчет бъдещото им отвеждане до пречиствателната станция за отпадни води на града.
Язът е уникално хидротехническо съоръжение по своята големина и пропускателна способност – 9 сегментни затвори с хидравлично задвижване, създаващи дълбочина при яза 4,50 м при затворено положение, а при работещи турбини – 5,30 м  – с пропускане на 160 куб.м. в секунда.
Реализирането му даде възможност вместо досегашните необлагородени зони около реката да имаме коригирано корито, почистено от отпадни води и растителност.
Нощното осветление и красиви ажурни пана на оградата по цялата дължина на двата бряга на р. Арда промениха облика на реката и града, който е един от най-красивите в страната. Още преди официалното откриване този обект започна да привлича гости и се превръща в един от символите и атракциите на Кърджали.

РОДОПА, ИМАШ МНОГО ВЪРХОВЕ, НО ДВА ДОСТИГАТ НЕБЕСАТА ЧАК – ВЪЛШЕБНИКЪТ НА ПЕСНИТЕ ОРФЕЙ И ЖАДНИЯТ ЗА СВОБОДА СПАРТАК.

Планината на Орфей. Така наричаме Родопите, тоя обширен планински свят, който заема огромна част от Южна България. В древната планина на траките се е родил и живял митичният певец Орфей. Чудните песни на най-прочутия тракийски певец огласяли снежните родопски склонове и върхове, омайвали хора и зверове, риби и птици, дървета и скали. Случило се веднъж чудо невиждано и нечувано дотогава. Орфей скитал цял ден из планината и поседнал на един връх, за да си почине и да се порадва на красивата гледка, която се откривала пред очите му. Залисан в хубостта на планината не забелязал как от процепите на близката скала излязла огромна триглава змия-чудовище. Щом видяла унесения момък, змията повлякла туловището си към него и приготвила езиците си с гъста отрова. Забързана, змията съборила камъни по пътя си към Орфей и го събудила от дълбокия унес. Той погледнал с ужас змията и изтръпнал. Пребледнял и разбрал, че е настъпил неговия край. Огледал се и видял, че скали ограждали мястото, на което седял и нямало накъде да избяга. Скован от страх, Орфей запял. Песента му била толкова хубава, че змията се спряла на място и се заслушала. Орфей гледал прикованата от магията на песента му змия и продължавал да пее песен след песен. Пял дълго, разказват, три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище, омаяна от песента му, бавно прибрала отровните си езици, стиснала усти, протегнала се и легнала на земята, за да слуша. И както слушала, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън. Орфей, щом забелязал, че змията спи, скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, къде е живял и пял, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си неговите хубави, широки и протяжни мелодии.
Ако някой иска да научи какви са били песните на Орфей, нека дойде в Родопа планина и да послуша чудните песни на родопчани. Покрай песните ще се наслади на огромни борови гори, меки планински върхове, зелени пасбища, тютюневи полета, села с причудлива архитектера, богата флора и фауна. Ето какво представляват Родопите. Тук са създадени едни от най-вълнуващите и поетични лирични песни на българския народ, шевици, облекло, легенди – една планина, която през вековете е раждала и ражда поезия и хубост. За нея Вазов пише: “Човешката душа в Родопите не може да избегне поетическото настроение. Тя го възприема заедно със струите на чистия живителен въздух, заедно с тайнствения шум, заедно с омаята на божествената красота…”

Град Кърджали е разположен в сърцето на Източно-родопския планински масив, на двата бряга на древната река Арда, в малка котловина по средното й течение, обграден от родопските ридове Чуката, Стръмни рид и Жълти дял. Градът е областен и общински административен център на 117 населени места. Населението на град Кърджали е 43 880 жители, на община Кърджали – 67 460, а на област Кърджали населението е 152 808 жители.
Град Кърджали се намира на 259 км. от София и на 100 км от Пловдив. Кърджали е на 50 километра разстояние от град Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейския транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до Република Гърция ще стане само 57 км. Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по ж.п. линии. Съществува и оборудвана летищна площадка.
Град Кърджали е разположен на височина от 200м. до 299м. надморска височина. През територията на града минава река Арда, с притоците си Върбица, Крумовица, Бяла река – десни, и левите – Перперек и Боровица. Релефът е нискоридов и хълмист. Родопският масив е изграден от метаморфни скали, които в по-голямата си част са дълбоко потънали и покрити с палеогенски варовици, пясъчници и конгломерати или със смесен материал от подводни вулкански ерупции – туфи, андезити и риолити. Разнообразието на релефа се активизира от ерозията на реките, която формира съвременния лабиринт от ридове и сложна долинна мрежа. Теренът се прорязва от горното и средно течение на река Арда, заедно с нейните притоци река Върбица, река Крумовица и река Перперек.
Река Арда е най-голямата родопска река, десен приток на Марица. Прорязва Източните Родопи и напуска територията на страната. На нея са изградени три от най-големите язовири в страната – язовир Кърджали, язовир Студен Кладенец и язовир Ивайловград.
Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. В това китно кътче на страната са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, на вековен бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на Кърджали могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България.
Кърджали е уникална смес от исторически паметници от най-дълбока древност и от природни феномени. В района на Кърджали са открити следи от праисторическа, тракийска и римска култура. Безспорно най-голям интерес предизвиква свещеното за траките място – Перперикон. Светилището се намира на около15 км от Кърджали, 2 км от село Горна крепост и 6 км от село Перперек. Следите от човешка дейност в комплекса са от V – ІV век преди Христа. Разкопките показват, че там е бил издигнат огромен дворец на няколко етажа върху скални изсичания. През Средновековието селището често преминава в пределите и на българската и на византийската държава.
Останки от средновековния град Моняк са разкрити в квартал Веселчане на град Кърджали. Строителството на града е подобно на това на старите български градове Преслав, Месембрия и Търново. През 1379 година селището е превзето от османските турци. През 1607 година в османотурски документи е регистрирано селището Карджалъ. През 1878 година руски казаци под ръководството на генерал Чернобузов освобождават града, но според Берлинския мирен договор той остава в границите на васалното княжество Източна Румелия.
От 8 октомври 1912 година Кърджали е върнат в пределите на българската държава.
Туристически забележителности в града са: Регионалният историческия музей, Средновековният манастирски комплекс „Свети Йоан Предтеча“, храмът „Свети Георги“, останки от средновековната крепост Моняк.
Други културно-исторически забележителности на територията на Кърджали са: средновековните крепости Калето, Устра, Вишеград, Асара.
Най-известните природни забележителности са: резерват „Вълчи дол“, поддържан резерват „Къзълчерпа“, поддържан резерват „Боровец“, поддържан резерват „Чамлъка“, скалните феномени – Кърджалийски пирамиди, „Вкаменената гора“ и „Вкаменената сватба“.
Язовир „Студен кладенец“ и река Крумовица са включени в програмата Corine и са важни орнитоложки места в района.

В продължение на три хилядолетия този край е бил люлка на различни цивилизации и култури. Тук са си дали среща траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци.
През средновековието днешен Кърджали е известен под името Ахридос и е бил важен християнски център. Предполага се, че първите жители на тези места са били траките. През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от славното минало на Първото и Второто българско царство. Макар да установяват своите традиции, език и бит, те взаимстват от културата на местното население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. Едва по времето на цар Симеон той влиза в пределите на българската държава.
За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през XI-XIV век на територията на днешния град селище, което има общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия. Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Легенди и материални доказателства говорят, че през XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали, е възпятият от народа Момчил юнак. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на османските турци. През 1370 – 1371 година родопчани водят безуспешни битки, за да възпрат завоевателните набези на османските войски на Мурад I. Българските крепости в региона са премазани, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.
Според легендата днешният град дължи името си на османски пълководец, Кърджа Али, който след години на военни подвизи станал проповедник. След смъртта му през 14 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб. Гробът му е отворен през 20-те години на нашия век, но се оказва празен и археолозите достигат до извода, че това е бил символичен гроб (кенотаф).
Сведения за града под името Кърджълъ има в турски документ от 1607 година, а първи сведения за населението на града има в преброяването от 1800 година, където селището е отбелязано с 230 жители.
Санстефанския договор от 1878 г. включва Кърджали в границите на България. През същата година Берлинският договор поставя града в пределите на автономната област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, градът е върнат под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. По време на Балканската война на 21 октомври (или 8 октомври по стар стил) 1912 година Кърджали е завзет от Хасковския отряд и след края на войната остава в България. В центъра на града е издигнат Паметник на Освободителите в памет на героите, загинали при присъединяването на Кърджали към България.
През 1934 година град Кърджали е обявен за околийски център, а след 1949 година се развива като окръжен център.
До освобождението си Кърджали се е развивал като занаятчийско селище. По-късно постепенно започва да се оформя като търговско средище за изкупуване на родопските тютюни. В Родопите се откриват огромни природни богатства и за едно кратко време – десетина години, израстват нови населени места, преобразяват се старите, прокарват се пътища, строят се заводи и фабрики. Ценните рудни находища преобразяват и духа на родопските българи – в миналото бедни овчари и тютюнопроизводители, смазвани от сиромашия и безпросветие, те се превръщат в знатни миньори и майстори на високи добиви. Трудът им обновява тогавашния Кърджалийски окръг и ежедневието им е най-показателния белег за силата на възраждащия се нов живот, за разгърналите се творчески сили и големи способности на българския народ, населяващ Родопа планина.
След 1959 година промишлеността в окръга се развива много бързо. На базата на полезните изкопаеми и на производството на тютюн в града започват да се строят модерни заводи. През 1980 година в Кърджали има 30 промишлени предприятия. По отрасли и процентно спрямо общата промишлена продукция в града, първо място заема рудодобивът и рудопреработването – 43,6%. Едни от най-големите промишлени предприятия в града са:
- Оловно-цинковият завод “Георги Димитров” – за добив на цинк, олово и сярна киселина. Заводът е построен през 1955 година.
- Научно-производственият комбинат “Родопи” – за добив и преработка на нерудни минерални суровини – бентонит, перлит, азбест, трас и други. Източно от града се намира най-голямото находище на бентонитови глини в страната със запаси над 40 млн. тона.
На запад от град Кърджали се намира язовир “Кърджали”, а на изток – язовир “Студун кладенец”. Язовир “Кърджали” е построен по средното течение на река Арда. В експлоатация е от 1962 година. Освен за добив на ел. енергия, язовир “Кърджали” се превръща и в място за отдих и почивка. За тази цел през следващите години на язовира започват да се разкриват спортни бази с гребни и ветроходни лодки, скутери, моторници, туристически бази и почивни станции.
От 1968 година в град Кърджали започва да работи Сеизмична станция. От 1975 година влиза в действие и Астрономическата обсерватория, която се обособява като център за учебна и изследователска дейност. Астрономическата обсерватория в Кърджали става притегателно място за много учащи се и любители на астрономията.
В централната част на града е издигнат Паметник на загиналите през войните 1912-1918 година.
През 1974 година Кърджалийските пирамиди – скални образования, разположени на изток и североизток от Кърджали, по склоновете на рида Каяджик, са обявени за туристически обект и природна забележителност.
Кърджали започва да се обособява и като център на културния живот в окръга. През 1967 година в града заночва да функционира самостоятелно Кърджалийската окръжна художествена галерия, чийто фонд през 1980 година наброява вече 1300 живописни, склупторни и графични творби, икони и гравюри на мед от тогавашния Кърджалийски окръг. В галерията са запазени такива икони като иконата на Свети Илия и иконата на Исус Христос от 1645 година. Гравюрите на мед, запазени в галерията, датират от 1706 година. Галерията притежава още творби на Владимир Димитров – Майстора, Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Светлин Русев, Данаил Дечев и други.
През 1963 година е създаден Кърджалийският окръжен исторически музей. В музея има над 23 000 експоната. Интересни музейни материали са археологическите находки от новокаменната, бронзовата и желязната епоха, античността и средновековието.
Днес Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център в Източните Родопи. Разстлан нашироко в Родопите, с красивото си архитектурно оформление, с бликналите светлини и забързаните жизнерадостни хора, през годините Кърджали се е превърнал във великолепно творение.

Общинският пазар „Пазар на производителите” в град Кърджали е изграден с предоставяне на безвъзмездна помощ по Специалната предсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България – САПАРД. Общата стойност на инвестицията е 8 590 790 лева без ДДС, като 50 %  е размерът на безвъзмездната субсидия, която е получена от страна на Агенция САПАРД.
Община Кърджали е вложила допълнително около 600 хил.лв. за временен пазар и за подобекти от околната инфраструктура – улици, стълбища, отводняване.
Новият пазар е построен за година и половина и е пуснат в експлоатация в края на 2007 година. Той е разположен на площ от 23 декара. Има места за продажба на плодове, зеленчуци, цветя и риба. Изградено е депо – складова база, за съхранение на предлаганата продукция с прилежаща хладилна площ, зали за обработка, информационен център, няколко големи паркинга и подобекти, оборудвани с настилка, вода, ток и други необходими за работата им комуникации. Цялостният проект е дело на колектив с ръководител арх. Олег Николов.
Уникалното в строителство на пазара е покривната конструкция, напомняща за елементи от големите европейски стадиони, изработена от съвременни поликарбонатни материали. По този начин новият пазар се превръща в пример за мащабно европейско строителство.
“Пазарът на производителите” е един от най-важните инфраструктурни обекти и една от най-голeмите инвестиции в града от 1989 година насам. Той създава много по-добри условия за реализация на селскостопанската продукция, произведена от земеделските стопани не само от региона на Кърджали, но и от съседните области. С реализирането на неговия проект се изпълни едно от основните задължения, отговорности и обещания, дадени на кърджалийската общественост.
Ръждясалите над 400 маси, покрити с одеала и скъсани черджета, придаващи ориенталски привкус на тази част на града, отстъпиха място на модерен и красив обект, който се превърна в истинска атракция за гостите на града и удобно място за пазаруване на местното население. На пазара на производителите се търгуват всички видове плодове и зеленчуци, цветя и риба. Всяка стока е снабдена с документ за произход и удостоверение за качество при задължително спазване на санитарно-хигиенните и ветеринарни изисквания към тях.
На общинския пазар се осъществява покупко-продажба на плодове и зеленчуци, цветя и риба от регистрирани земеделски производители.
“Пазар на производителите – Кърджали” предоставя широка гама от услуги на търгуващите на пазара земеделски производители, а именно:
- възможности за първична обработка, пакетиране, окачествяване, съхранение и продажба на земеделски продукти;
- открити и закрити складови места и площи за търговия;
- хладилно съхранение;
- даване под наем на презентационни маси;
- наемане на инвентар и други съоръжения за провеждане на търгове;
- места за хранене;
- паркинги;
- фиксирани телефонни постове за всички сгради и помещения;
- телефонни кабини за разговори на преференциално ниски цени;
- предоставяне на интернет;
- отдаване под наем на офиси;
- отдаване под наем на конферентна зала със съвременно мултимедийно оборудване и интернет зала за свободен достъп до интернет;
- отдаване под наем на инвентар и техника за товаро-разтоварване;
- визуализация на цени на едро на плодове и зеленчуци в най-големите борси и тържища в България.

Що се отнася до язовирите, от Искъра по-дълбоко има и това е хидростроителният обект на световно ниво язовир „Кърджали”! Намиращ се в непосредствена близост до град Кърджали, язовирът е изграден в периода 1957-1963 година в изключително сложни геоложки условия и е признат за един от уникалните не само за България, но и за световната практика хидровъзели. Язовирната стена е дъгово-гравитачна, извисява се на 103,5 метра над земята, което я прави втора по големина и единствена по форма, конструкция и изпълнение на Балканския полуостров. Акумулиращ водите на река Арда и нейните притоци, основното предназначение на язовир „Кърджали” е добив на електроенергия. Водният му обем е 497 млн. кубически метра, водосборната област е 1882 кв. км., а залятата площ – 16,07 кв. км