История

В продължение на три хилядолетия този край е бил люлка на различни цивилизации и култури. Тук са си дали среща траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци.
През средновековието днешен Кърджали е известен под името Ахридос и е бил важен християнски център. Предполага се, че първите жители на тези места са били траките. През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от славното минало на Първото и Второто българско царство. Макар да установяват своите традиции, език и бит, те взаимстват от културата на местното население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. Едва по времето на цар Симеон той влиза в пределите на българската държава.
За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през XI-XIV век на територията на днешния град селище, което има общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия. Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Легенди и материални доказателства говорят, че през XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали, е възпятият от народа Момчил юнак. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на османските турци. През 1370 – 1371 година родопчани водят безуспешни битки, за да възпрат завоевателните набези на османските войски на Мурад I. Българските крепости в региона са премазани, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.
Според легендата днешният град дължи името си на османски пълководец, Кърджа Али, който след години на военни подвизи станал проповедник. След смъртта му през 14 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб. Гробът му е отворен през 20-те години на нашия век, но се оказва празен и археолозите достигат до извода, че това е бил символичен гроб (кенотаф).
Сведения за града под името Кърджълъ има в турски документ от 1607 година, а първи сведения за населението на града има в преброяването от 1800 година, където селището е отбелязано с 230 жители.
Санстефанския договор от 1878 г. включва Кърджали в границите на България. През същата година Берлинският договор поставя града в пределите на автономната област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, градът е върнат под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. По време на Балканската война на 21 октомври (или 8 октомври по стар стил) 1912 година Кърджали е завзет от Хасковския отряд и след края на войната остава в България. В центъра на града е издигнат Паметник на Освободителите в памет на героите, загинали при присъединяването на Кърджали към България.
През 1934 година град Кърджали е обявен за околийски център, а след 1949 година се развива като окръжен център.
До освобождението си Кърджали се е развивал като занаятчийско селище. По-късно постепенно започва да се оформя като търговско средище за изкупуване на родопските тютюни. В Родопите се откриват огромни природни богатства и за едно кратко време – десетина години, израстват нови населени места, преобразяват се старите, прокарват се пътища, строят се заводи и фабрики. Ценните рудни находища преобразяват и духа на родопските българи – в миналото бедни овчари и тютюнопроизводители, смазвани от сиромашия и безпросветие, те се превръщат в знатни миньори и майстори на високи добиви. Трудът им обновява тогавашния Кърджалийски окръг и ежедневието им е най-показателния белег за силата на възраждащия се нов живот, за разгърналите се творчески сили и големи способности на българския народ, населяващ Родопа планина.
След 1959 година промишлеността в окръга се развива много бързо. На базата на полезните изкопаеми и на производството на тютюн в града започват да се строят модерни заводи. През 1980 година в Кърджали има 30 промишлени предприятия. По отрасли и процентно спрямо общата промишлена продукция в града, първо място заема рудодобивът и рудопреработването – 43,6%. Едни от най-големите промишлени предприятия в града са:
- Оловно-цинковият завод “Георги Димитров” – за добив на цинк, олово и сярна киселина. Заводът е построен през 1955 година.
- Научно-производственият комбинат “Родопи” – за добив и преработка на нерудни минерални суровини – бентонит, перлит, азбест, трас и други. Източно от града се намира най-голямото находище на бентонитови глини в страната със запаси над 40 млн. тона.
На запад от град Кърджали се намира язовир “Кърджали”, а на изток – язовир “Студун кладенец”. Язовир “Кърджали” е построен по средното течение на река Арда. В експлоатация е от 1962 година. Освен за добив на ел. енергия, язовир “Кърджали” се превръща и в място за отдих и почивка. За тази цел през следващите години на язовира започват да се разкриват спортни бази с гребни и ветроходни лодки, скутери, моторници, туристически бази и почивни станции.
От 1968 година в град Кърджали започва да работи Сеизмична станция. От 1975 година влиза в действие и Астрономическата обсерватория, която се обособява като център за учебна и изследователска дейност. Астрономическата обсерватория в Кърджали става притегателно място за много учащи се и любители на астрономията.
В централната част на града е издигнат Паметник на загиналите през войните 1912-1918 година.
През 1974 година Кърджалийските пирамиди – скални образования, разположени на изток и североизток от Кърджали, по склоновете на рида Каяджик, са обявени за туристически обект и природна забележителност.
Кърджали започва да се обособява и като център на културния живот в окръга. През 1967 година в града заночва да функционира самостоятелно Кърджалийската окръжна художествена галерия, чийто фонд през 1980 година наброява вече 1300 живописни, склупторни и графични творби, икони и гравюри на мед от тогавашния Кърджалийски окръг. В галерията са запазени такива икони като иконата на Свети Илия и иконата на Исус Христос от 1645 година. Гравюрите на мед, запазени в галерията, датират от 1706 година. Галерията притежава още творби на Владимир Димитров – Майстора, Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Светлин Русев, Данаил Дечев и други.
През 1963 година е създаден Кърджалийският окръжен исторически музей. В музея има над 23 000 експоната. Интересни музейни материали са археологическите находки от новокаменната, бронзовата и желязната епоха, античността и средновековието.
Днес Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център в Източните Родопи. Разстлан нашироко в Родопите, с красивото си архитектурно оформление, с бликналите светлини и забързаните жизнерадостни хора, през годините Кърджали се е превърнал във великолепно творение.