География

Родопите са разположени в най-южната част на България и са с дължина около 250 км. и ширина – стотина. Из родопските долини са се промъквали големи армии – на Александър Македонски, на Октавий. С Родопите са свързани подвизите на Момчил юнак, на деспот Слав и Иванко.
Името на планината Родопа е познато от древността. Възпята е била от един от най-значимите поети на Древен Рим – Вергилий. Тук е израснал Спартак – безстрашният гладиатор, който е повел на бунт римските роби. За древногръцкия поет Омир Родопите са “ Снежните планини на траките“, а Овидий разказва за гордия тракийски цар и неговата красива царица, чиято любов била толкова силна, а властта им толкова могъща, че дръзнали да се равняват с боговете и започнали да се наричат Зевс и Хера. Узнал за това великият бог Зевс гръмоотвержец и в гнева си ги превърнал в две планини – Хемус и Родопа – да се виждат, но да не могат да се докоснат. Стоят далеч един от друг, защото старият бог разстлал между тях обширна низина. (Хемус – древното тракийско (и оттам римско) име на Стара планина, наричана от древногръцките историци Аемон, а от славяните Маторие гори). Стара планина се простира от долината на р. Тимок до Черно море. Дълга е 555 км и разделя България на две големи части – Северна и Южна България. Със Стара планина са свързани много предания, легенди и народни песни, които я възпяват като закрилница на народните борци за свобода и пазителка на българския род и име.
Според друга легенда един египетски фараон нарекъл планината Родопи на името на своята любима, която била от този край.
Други казват, че името идва от това на езическата богиня Родопа. Според старите траки, населявали някога нашите земи, в далечното минало Родопа планина била прочута с красотата си девойка, уважавана и харесвана от боговете. Те тайно се надявали да пленят хубавицата. Всеки мечтаел тя да стане негова жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял неизмеримо големи каменни грамади, за да я скрие от другите богове и да остане вечна красотата й единствено за него. А като не могъл да я опази, бог Хемус вкаменил ненагледната хубавица и тя се превърнала в планина.

РОДОПА, ИМАШ МНОГО ВЪРХОВЕ, НО ДВА ДОСТИГАТ НЕБЕСАТА ЧАК – ВЪЛШЕБНИКЪТ НА ПЕСНИТЕ ОРФЕЙ И ЖАДНИЯТ ЗА СВОБОДА СПАРТАК.

Планината на Орфей. Така наричаме Родопите, тоя обширен планински свят, който заема огромна част от Южна България. В древната планина на траките се е родил и живял митичният певец Орфей. Чудните песни на най-прочутия тракийски певец огласяли снежните родопски склонове и върхове, омайвали хора и зверове, риби и птици, дървета и скали. Случило се веднъж чудо невиждано и нечувано дотогава. Орфей скитал цял ден из планината и поседнал на един връх, за да си почине и да се порадва на красивата гледка, която се откривала пред очите му. Залисан в хубостта на планината не забелязал как от процепите на близката скала излязла огромна триглава змия-чудовище. Щом видяла унесения момък, змията повлякла туловището си към него и приготвила езиците си с гъста отрова. Забързана, змията съборила камъни по пътя си към Орфей и го събудила от дълбокия унес. Той погледнал с ужас змията и изтръпнал. Пребледнял и разбрал, че е настъпил неговия край. Огледал се и видял, че скали ограждали мястото, на което седял и нямало накъде да избяга. Скован от страх, Орфей запял. Песента му била толкова хубава, че змията се спряла на място и се заслушала. Орфей гледал прикованата от магията на песента му змия и продължавал да пее песен след песен. Пял дълго, разказват, три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище, омаяна от песента му, бавно прибрала отровните си езици, стиснала усти, протегнала се и легнала на земята, за да слуша. И както слушала, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън. Орфей, щом забелязал, че змията спи, скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, къде е живял и пял, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си неговите хубави, широки и протяжни мелодии.
Ако някой иска да научи какви са били песните на Орфей, нека дойде в Родопа планина и да послуша чудните песни на родопчани. Покрай песните ще се наслади на огромни борови гори, меки планински върхове, зелени пасбища, тютюневи полета, села с причудлива архитектера, богата флора и фауна. Ето какво представляват Родопите. Тук са създадени едни от най-вълнуващите и поетични лирични песни на българския народ, шевици, облекло, легенди – една планина, която през вековете е раждала и ражда поезия и хубост. За нея Вазов пише: “Човешката душа в Родопите не може да избегне поетическото настроение. Тя го възприема заедно със струите на чистия живителен въздух, заедно с тайнствения шум, заедно с омаята на божествената красота…”

Град Кърджали е разположен в сърцето на Източно-родопския планински масив, на двата бряга на древната река Арда, в малка котловина по средното й течение, обграден от родопските ридове Чуката, Стръмни рид и Жълти дял. Градът е областен и общински административен център на 117 населени места. Населението на град Кърджали е 43 880 жители, на община Кърджали – 67 460, а на област Кърджали населението е 152 808 жители.
Град Кърджали се намира на 259 км. от София и на 100 км от Пловдив. Кърджали е на 50 километра разстояние от град Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейския транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до Република Гърция ще стане само 57 км. Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по ж.п. линии. Съществува и оборудвана летищна площадка.
Град Кърджали е разположен на височина от 200м. до 299м. надморска височина. През територията на града минава река Арда, с притоците си Върбица, Крумовица, Бяла река – десни, и левите – Перперек и Боровица. Релефът е нискоридов и хълмист. Родопският масив е изграден от метаморфни скали, които в по-голямата си част са дълбоко потънали и покрити с палеогенски варовици, пясъчници и конгломерати или със смесен материал от подводни вулкански ерупции – туфи, андезити и риолити. Разнообразието на релефа се активизира от ерозията на реките, която формира съвременния лабиринт от ридове и сложна долинна мрежа. Теренът се прорязва от горното и средно течение на река Арда, заедно с нейните притоци река Върбица, река Крумовица и река Перперек.
Река Арда е най-голямата родопска река, десен приток на Марица. Прорязва Източните Родопи и напуска територията на страната. На нея са изградени три от най-големите язовири в страната – язовир Кърджали, язовир Студен Кладенец и язовир Ивайловград.
Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. В това китно кътче на страната са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, на вековен бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на Кърджали могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България.
Кърджали е уникална смес от исторически паметници от най-дълбока древност и от природни феномени. В района на Кърджали са открити следи от праисторическа, тракийска и римска култура. Безспорно най-голям интерес предизвиква свещеното за траките място – Перперикон. Светилището се намира на около15 км от Кърджали, 2 км от село Горна крепост и 6 км от село Перперек. Следите от човешка дейност в комплекса са от V – ІV век преди Христа. Разкопките показват, че там е бил издигнат огромен дворец на няколко етажа върху скални изсичания. През Средновековието селището често преминава в пределите и на българската и на византийската държава.
Останки от средновековния град Моняк са разкрити в квартал Веселчане на град Кърджали. Строителството на града е подобно на това на старите български градове Преслав, Месембрия и Търново. През 1379 година селището е превзето от османските турци. През 1607 година в османотурски документи е регистрирано селището Карджалъ. През 1878 година руски казаци под ръководството на генерал Чернобузов освобождават града, но според Берлинския мирен договор той остава в границите на васалното княжество Източна Румелия.
От 8 октомври 1912 година Кърджали е върнат в пределите на българската държава.
Туристически забележителности в града са: Регионалният историческия музей, Средновековният манастирски комплекс „Свети Йоан Предтеча“, храмът „Свети Георги“, останки от средновековната крепост Моняк.
Други културно-исторически забележителности на територията на Кърджали са: средновековните крепости Калето, Устра, Вишеград, Асара.
Най-известните природни забележителности са: резерват „Вълчи дол“, поддържан резерват „Къзълчерпа“, поддържан резерват „Боровец“, поддържан резерват „Чамлъка“, скалните феномени – Кърджалийски пирамиди, „Вкаменената гора“ и „Вкаменената сватба“.
Язовир „Студен кладенец“ и река Крумовица са включени в програмата Corine и са важни орнитоложки места в района.